автор: galiakara

Едва сега започна да си дава сметка колко силно привързана беше към него.
Никога не беше се замисляла сериозно за това дали го обича, дали иска да създаде семейство и той да бъде баща на децата й... Допълваха се, забавляваха се чудесно заедно и това й стигаше. Стигаше ли й наистина?! Или зашеметена във вихъра да прави кариера, го използваше като един отдушник, глътка въздух, миг на отмора, за да се върне отново към ежедневния си забързан ритъм? Не, не не беше така! Изпита чувство за вина, което беше чуждо за нея. Не че се смяташе за безгрешна, но от малка се стараеше да бъде най- добрата. Родителите й разчитаха на нея като на момче. Доверяваха й се, възлагаха й трудни задачи и я оставяха да намира сама отговорите им. Израстна самостоятелна и решителна. Характерът й се оформи в непрекъсната борба. Първо- в училище, после в Университета, сега- във фирмата. Това беше част от нея. Не можеше да спре. Личният й живот беше на втори план. Понякога майка й се вълнуваше за бъдещето й.
- Ние с баща ти няма да сме с теб завинаги. Някой ден ще си отидем от този свят и искам преди това да те видя задомена. Наближаваш тридесет, не е ли време да помислиш по този въпрос- казваше тя.
- Добре, добре, мамо! Ще стане и това! Не съм престаряла!- бързо гледаше да се измъкне Теменуга и променяше темата.
Знаеше, че като всеки родител и тя искаше да бъде сигурна, че дъщеря й ще има една опора до себе си, да подундука внуци... Естествено беше. Не че не го искаше, но все отлагаше да се занимава с личния си живот. Устройваше я положението, в което се намираше. Може би това е бягство от отговорности- каза си девойката. Защото каквото и да си говорим, семейството е страшно голяма отговорност и заетост. Кариерата ще изостане, а положи адски много труд,за да стигне до тук. Има намерение да продължи по стълбата нагоре. Един ангажимент като създаване на дете, например, ще й отнема време и сили. Но от друга страна- за да се реализира и като жена, обезателно иска да стане майка. Да усети сладката болка на раждането, магията на кърменето. Нали от няколко години е кръстница на Миглена- дъщеричката на най-добрата й приятелка. Наблюдаваше бременността й, после като се роди малката- как я гледаше, как я кърмеше. Почувства тогава, че завижда на Петя заради смелостта й толкова млада да се омъжи, преди да беше завършила института. Но после успя и се дипломира, а Миглена вече е първокласничка. Майка й има право. Малко поизостана в личен план животът й, но можеше бързо да завърти рула на кораба и да осъществи "Програма-максимум", както се шегуваха с баща си. Трябва да говори с Петър като се върне... Той обича децата и сигурно няма да е против едно предложение за брак! Усмихна се.
С него винаги можеше лесно да се разбере. Той, за разлика от нея, гледаше по-просто и леко на живота. Приемаше нещата такива, каквито са, без много да ги обсъжда. Всеки проблем има своето решение!- казваше той. Просто трябва да помислиш и хванеш юздите му! Държиш ли здраво коня, можеш да го поведеш в която посока желаеш!
Такава беше яката му житейска философия, срещу която Теменуга не можеше да устои. Може би затова толкова му вярваше и признаваше авторитета му на водач...
Постепенно сънят я обсеби. Беше толкова скапан днешният петък, че тотално изчерпи силите й.
Когато будилникът иззвъня, Теменуга вече беше будна, но все още мързеливо се гушеше в завивките си. Изпъна тялото си няколко пъти, за да се събудят мускулите й, повъртя се малко из широкия креват и стана. Най- напред провери дали не е получила някакво съобщение от Петър. Нищо. Запъти се към банята. Взе си ежедневния сутрешен душ, прибра косата си на небрежен кок с една пъстра шнола и реши да облече един спортен костюм в свежи летни цветове. Въпреки че беше започнал първият есенен месец, времето все още беше топло. Само сутрин и вечер се позахлаждаше. Погледна се в огледалото и си намигна, явно доволна от иконата, която то отразяваше. ОК, девойко!- каза си тя. Хайде на работа сега! И без глупави и досадни мисли! Днес трябва да бъдеш в съвършенна форма и да покажеш на съдружниците на какво са способни младите български специалисти!
Майка й беше приготвила кафе, сок и тост- любимата й закуска. На излизане пъхна в ръката й един хартиен плик с две праскови. Пожела й успешен ден. Баща й, както обикновено в събота беше отишъл на зеленчуковия пазар. От години това беше негово приятно задължение.
Във фирмата още беше спокойно. Теменуга мина през офиса си, взе всичко необходимо и се запъти към залата за гости. В нея цареше изключително приятна атмосфера. Идеална чистота, на дългата маса разположени водни и кафени чаши, на няколко места сервирани различни видове курабии и бисквити, две големи бонбониери и добре аранжирани цветя допълваха трапезния интериор. Тъкмо се канеше да се върне в офиса си, когато дофтаса шефът. Лицето му се беше зачервило кой знае дали от бързането или от притеснението как ще се представят.
- Шефе, успокой малко топката, ще вдигнеш кръвното!- хем на шега, хем на истина подхвърли Теменуга
- Взех си хапчетата сутринта! Но имаш право- главата ме цепи! Тук как са нещата? Гледам- всичко е готово! Хайде, ние да потегляме към Аерогарата, че времето напредва. След час ще кацнат!
- Добреее!- провлечено отвърна девойката. Само по-спокойно! Ще успеем! Имаме най-много половин час път до там и то при положение, че има натоварено движение. Но днес е събота и още няма девет. Така че, всичко е под контрол!
Разбираше, че от договора, който предстоеше да подпише фирмата, зависеше много и неговият авторитет пред големите шефове в корпорацията. Даром не беше стигнал до този пост. Вълчи апетити и интереси се бяха сблъсквали много пъти и го бяха дъвчили между зъбите си, но успя да излезе невридим. Наистина ли невридим?! Относително, защото макар да беше само на 54, стресът си беше взел своето- високо кръвно, един малък инфаркт, остър гастрит, който обещаваше да се превърне в язва...Нямаше смисъл да продължава. И това стигаше, за да обърне малко повече внимание на здравето. Но не го правеше. Спомни си веднъж съпругата му й се оплака, че умът му денонощно е зает с мисълта за работата, че не отделя никакво време за двете деца, които имаха нужда ако не от помощ, то поне от бащиния контрол. Явно страда от ергасиомания- рече Теменуга. Но както върви и аз следвам пътя му. Затова трябва да усмиря малко темпото, да се заема и с други неща, които ми харесват. Да се върна към тениса, към неделните походи по Витоша, към плуването- всичко, което зарязах заради кариерата.
"Пустият му капитализъм- ругаеше често баща й- ще ви изяде главите. Нито младостта си виждате, нито радостите на живота. Юрнали сте се само кариера да правите, пари да печелите и няма да усетите как годините ще се изнижат и ще остареете. Тогава ще съжалявате за пропуснатите възможности да се насладите на живота..." Сигурно е прав! Трябва да променя стериотипа си, да включа разнообразни забавления в него, иначе докато стигна 50 ще съм се превърнала в развалина!
Самолетът пристигна с десетминутно закъснение. Посрещането мина по плана. Качиха се на колите и обратно- във фирмата. Общи разговори, леки закачки, приятелска атмосфера. Така продължи през целия ден, докато ги развеждаха по София, качиха ги на Витоша, надникнаха в НДК-то. Вечерята беше в ресторанта на Шератон. Останаха доволни, а и да не бяха, нямаше да дадат повод да се разбере. В неделния ден щяха да направят екскурзия до Плевен. Искаха да им покажат Панорамата. Обезателно щеше да им хареса най-вече защото събитията, които тя отразяваше бяха свързани с общата история на двата народа. Беше построена и от руски специалисти, по подобие на Бородинската битка. Пожелаха си "Спокойная ночь" и се разделиха.
/следва /