автор: Black_dog

Ще ви издам една тайна,
която още преди седмица знаех, че не мога да скрия.
Душите на три хиляди и петстотин мъртви птици
се приземиха в моето тяло. То не е никак неудобно.
Сега съм временно убежище на тези не съвсем
безтегловни създания. Приеха мълчаливата ми покана
и сега гнездят вътре в мен, напомняйки ми
как ги гледах нощем,
есен и пролет, минаващи между земята и луната,
малки облаци от черни конфети, бърборещи и пеещи
по пътя си на север или юг. Сега в сънищата си
виждам от небето разчорленото зелено и бежово,
блестящото синьо и златно
на земята, сякаш те ме носят на крилете си,
а не аз тях. Идната зима
ще ги пусна близо до залива западно от Алварадо
и южно от Веракрус. Представям си как кацат
по главите на неразкрити олмеки*. Ще си вземем сбогом
и сънят ми отново
ще легне спокоен в земята.


*олмеки - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BA%D0%B8