 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Душата й срича пристанища" | Вход | 12 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Душата й срича пристанища
от nellnokia на 01.04.2011 @ 16:30:55
(Профил | Изпрати бележка) | Честита награда, Рени!
Умори се.. да зачева морета, а душата му срича пристанища! |
Re: Душата й срича пристанища
от katbalu на 31.03.2011 @ 17:43:14
(Профил | Изпрати бележка) | "Ще му стори море. Но солта ще си вземе"
хей, солено, стихийно момиче, прекрасно си, като бисерчета излитат от теб стиховете...
Радвам ти се! |
Re: Душата й срича пристанища
от barona_36 (dendi38abv.bg) на 28.03.2011 @ 11:39:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Заливаш ни като 9-метрова вълна, Рени. Ив |
Re: Душата й срича пристанища
от karmelitass на 24.03.2011 @ 12:45:10
(Профил | Изпрати бележка) | Очевидно си си харесала Пинче. (И аз я харесвам) Преди време обаче мен ме съветваха да не накъсвам така стиха... (" Понякога е оправдано, но понякога не и... накъсва", ми казаха и ритъма малко отива в... "дерето"... Идеята като такава, обаче, си е хубава.
Привет :) |
Re: Душата й срича пристанища
от ATOM на 24.03.2011 @ 13:07:46
(Профил | Изпрати бележка) | | не всички кораби са спасителни |
Re: Душата й срича пристанища
от Pobeditel на 24.03.2011 @ 16:03:24
(Профил | Изпрати бележка) | Пред тези твои поетични вълни не може да се мълчи. Рени, колко прекрасна душа трябва да имаш за да създаваш такава поезия?
Поздравявам те! :) |
Re: Душата й срича пристанища
от mariq-desislava на 24.03.2011 @ 17:52:09
(Профил | Изпрати бележка) | Позволи ми да ти подаря това стихотворение на Христо Фотев, защото не мога да разчленя никакъв свестен коментар след твоя текст:
Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.
И толкова далечно - като теб. |
Re: Душата й срича пристанища
от Omaia на 27.03.2011 @ 15:34:38
(Профил | Изпрати бележка) | Като копнежен танц по непостижимото е.
Изключителна образност. Браво! |
Re: Душата й срича пристанища
от verysmallanimal на 18.05.2011 @ 15:31:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Силно и красиво. Поздрав! |
Re: Душата й срича пристанища
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 19.05.2011 @ 09:31:53
(Профил | Изпрати бележка) | Ама как съм го пропуснал това малко *съкровище*?!?...
Е-е-е-е , това море, което зачеваш, ще е твое и само твое!... :)
За завиждане си е!!! :) , :)
Но е Мноооооооооогоооооо Хубавооооооооооо!!!!!!! :) , :) , :)
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
Re: Душата й срича пристанища
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 19.05.2011 @ 09:59:41
(Профил | Изпрати бележка) | Б Р А В И С И М О!!!!!!!!!!
Честита награда, момиче, изтъкано от поезия!!! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 482
ХуЛитери: 5
Всичко: 487
Онлайн сега:
