автор: edenYa

Като свещичка
полунощно догаря
с неувереност
тишината във мен,
вместо в дим
се превръща
в безвремие
давя се в уюта
на нейния плен.
Прегръща ме топло,
по майчински,
пуска ме да летя
там където
всички летят,
а не са им
нужни крила.
И се чувствам
в нейното лоно
едновременно
като семенце
и като небе,
от ръцете и
лъха защита,
полага ме нежно
в двете си шепи,
целува ме
като свое дете..