автор: ch

Самотен спомен ме прегърна
с криле - и сякаш полетях.
В очите му - отново зърнах
усмивки и забравен смях.

В очите му - отново бяха
познатите за мен черти.
Отново думите боляха
и плачеха - с безброй сълзи.

Отново устните любими
лекуваха от самота
а чувствата неуловими
изпълваха ни с любовта...

...Изпълваха ни с нежно лято
с уютен вятър, с влюбен дъжд,
със утро - с птиците изпято
с горещи нощи, с топла ръж.

И сгушен в спомена останах
облечен в твойта топлина
притихнал, молещ и разкаян
очакващ милост - от нощта...