Пролетен вятър в косите ни вее
слънчеви лъчи сплитат се в тях
вървим с теб по дълга алея
и мълчим смутено в ранния час
Паркове, дървета, улици, хора
гледат удивени нашите лица
ръцете ни слети, разговарят мълком
топлота изпълва младите сърца
Искам да ти кажа колко те обичам
как без теб не мога да живея аз
Но нима се мери с думи любовта?!
Мери се със поглед,
с тиха ласка,
с нежността...