автор: Solara

(На Него)

Очите ти искрящи въглени
просветнаха за миг различно
Kато светкавица прободе ме
на твоят поглед жарък острието

Целувката ти - омагьосано безумие
реки от лава в мен запали
Пронизващ страх и отстъпление,
че любовта приятелството ще погуби

На шепота ти нежен думите,
в прегръдка вечна приласка ме
И подарих ти аз сърцето си,
да бие заедно с твоето завинаги

Ръцете ти - от кадифе проклятие
В обятията твои всяка нощ умирам
и раждам се отново с утрото,
да заживея в теб кат неделимо цяло

Поглеждайки назад във времето
по пътя труден и изминат
Ще каже някой: “Тия луди са!
Да пазят в себе си страстта все още жива”

Осъдени души ли сме отлъчени
или изгнанници изгубени
В Един живот, Едно сърце за двама
пулсира cъc Любов завинаги