автор: esennolisto

Очите ти гледат далече,
по тиха пътека вървят...
незнайно къде са отнесени,
къде си почиват и спят...

Попиха ме цялата,
свлякоха и малкото тежък обков,
около мен и в душата ми
намериха малко любов...

Очите ти-
срещнаха моите-
там,
но и тук, и сега...
Аз просто ги скрих,
не, запазих ги-
и така ще се будя, и спя.