Нощта целува жадно като блудница
и призори си тръгва с тихи стъпки.
Нощта не вярва в смелите постъпки,
във вечната любов след сутринта...
Вълните я придърпаха в дълбокото
и я удавиха в солена безнадежност.
Сега не вярва в приливи от нежност,
но има още час до сутринта...
Нощта сънува неспокойни сънища
от топли ветрове и хладен дъжд.
Нощта мечтае за узряла ръж
По пълнолуние... без уговорки.