автор: k4Sh0

Пред мен е тъмно ,усещайки само силно потупване,всякаш се намирам в болницата на системи.Чувствам,че нещата с всяка минутка се влошават и нищо не върви на добре.Събирам сили да се преборя с трудностите ,които ме очакват.Поемам дълбоко дъх,няколко пъти...
Помръдвам пръсти ,опитвайки се да хвана тъмнината около мен.Мигът настъпи и съм готов.Отварям очи , а ярка светлина грее срещу мен.Къде ли съм попаднал?След няколко мига на безпомощност, ставам.Отивайки до прозореца на прашната стая,се чудя от къде идва неприятното усещане вътре в мен.Стигам и се хващам за перваза,а там навън всичко грее приятно.Всъщност ,защо
нещата не ми изглеждат наред? Поглеждам зеленината,дърветата,децата играещи футбол и
живота изглежда прекрасен.А дали само аз съм объркан и нещата ми изглеждат мъгляви? Чувам
гласове ,но не мога да определя какво наистина казват.И вероятно проблемът идва от мен самият.
Вече не мога да усетя кой съм.Това ли е моето държание и заслужава ли си да правя всичко за да
успея,но накрая нещата просто да рухнат върху мен.При теб така ли е ?
Докато се усетя бях започнал да говоря с една личност стояща срещу мен.
- Понякога опитвайки се да променим света,ние променяме себе си.Увлечем ли се много забравяме кой сме.
- И ти ли имаш същия проблем като мен? - попитах.
- Не. Аз не се опитвам да променя живота си ,аз съм се примирил с него.
Човека изглеждаше безжизнен и тъжен.
- Но си изгубил радостта... - плахо заговорих.
- Може да съм изгубил радостта ,но не и себе си.Такъв съм какъвто ме виждаш и никога не съм се променял.
И пак сам трябва да си правя изводи... По-добре ли правя аз ,стараейки се към щастие или просто трябва да оставя нещата, сами да се случват... Времето променя нас или ние променяме времето?
Отново остават нерешени съмнения. Къде е изхода и кое е правилно?
Явно всичко беше объркано и просто трябваше да чакам.Нека изчакам да отмине мигът.Спирам да мисля и продължавам вървейки напред. Времето минава ,начин за оправяне на нещата-липсва. Просто ще бъда силен гледайки само напред. Не позволявайки на странични пътеки да ме отклонят от пътя,играейки мистериозна игра. Да май вече разбрах какво е живота.