автор: Manuelitta_Calle

Това ли беше- кратко забавление
и някак тъжен опит за романс?
Повярвах, че си мойто изцеление,
повярва, че съм новият ти шанс...

Но твърде грешна вяра беше нашата
и твърде май на разума напук!
Без отговор остава си задачата-
решение не ще намерим т у к...

Припламва то отчасти във очите ти,
отчасти във усмивката ти зла,
подмамва те да галиш с плам косите ми,
подмамва те да вършиш чудеса...

А мене ме подмамва да съм празнична,
и смела, и изпълнена с мечти.
Безсрамница със гордост даже дразнеща-
каквато би обикнал само ти...

Но може би за миг или за седмица
забравил би ме ти, подлецо смел!
А аз ли? Твоя предана съм пленница
в секунди на забрава без предел...