автор: Lycki

Пътят ни
на Запад ни повежда,
ние пък
натам се все стремим
с уморената надежда
своята мечта
да съхраним.
Делникът ни
овехтял и свъсен
тътри се далеч зад нас,
с благослов
отдавна не поръсен-
мен ли на плещите носи
или го нося аз?
Изгревът се шмугва рано
сутрин в нашите души
и с дъха на вино отлежало
ни шепти: -"Върви..! Върви..!"
И вървим –
това ни е съдбата,
с рикошети от вини
все напред
и все нататък...
Докрай
дали ще издържим?
Ще издържим,
аз знам, когато
по пътя си
не се делим...
Дори и Западът
тогава многократно
на силата ни
ще се възхити.