автор: galiakara

Години минаха от тогава...

Бях още малко момиче,
на баба първо кокиче.

Лична палавница в игрите,
отличничка и в белите-

преследвах кокошки по двора,
после се криех в стобора

драпах по високи дървета
играех чилик със момчета

плетях венци от чемшир
хващах рибки в близкия вир

гонех вятъра във житата
събирах гъби в гората.

въргалях се във хамбара
на кучето слагах самара

ловях с цедака мушици
с прашка целех се в птици

по покрива се катерех
на вола опашката мерех

Баба, все подир мен горката,
тичаше и гълчеше:
За срам станах в махлата!

Мъжко да беше се пръкнало!
А не с мъжки дух цвръкнало!
.....
Години минаха оттогава...
Често се връщам тъдява-
в запустялия селски двор
Присядам на бабината
пейка под високия бор
Притварям в унес очи
и сякаш отново чувам
милият глас гальовно
да ми гълчи....