Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Днес е първият ден в още някак недошлата пролет,
в който видях цъфнало дърво.
Да, има вече нарциси и дренът тръгна, но никак
неочаквах в този иначе дъждовен ден толкова цъфнало дърво, изведнъж.
И помислих си – толкова години, в които не съм виждала!... Дали щях да видя преди, ако храмът се окаже в тъмнина.
Днес отидох в църквата.
В началото ми хареса. Вероятно защото обичам пламъка на свещите.
Но после изведнъж осъзнах, че олтарните кандила не светят.
Нищо не светеше. Огромните лампиони от куполите също.
Веднага след смъртта на баща ми, олтарните кандила, които години
наред се палеха, които бяха живи… сложиха им някакви лампички…
Сега дори те не светеха.
Заплаках безмълвно в църквата.
За баща ми, мен и въобще…
Новият отец правеше икономия. А зная, че църквата има пари.
Мога да вдигна скандал, разбира се.
Вероятно тате не би се сърдил, при все че
винаги говореше за мир – сигурна съм, че не би понесъл
олтарните кандила да не светят.
Вероятно другият път ще кажа на отеца.
И при толкова шишета олио, които хората носят, по навик,
той остави олтара без светлина.
Затова хората не ги искат тези попове… все повече сякаш.
И не само заради това…
И спомних си, че същия този отец, в нощта, когато ковчегът
на баща ми стоя цяла нощ в църквата, и който – Бог знае –
само би трябвало да изпитва благодарност към тате – заради
всичко, което му беше дал, каквото и да значи това – преди
да си тръгне вечерта угаси почти цялото осветление в църквата –
за икономия някаква.
Как бих могла да разбера това, как!
Тате беше служил в нея повече от тридесет години.
Всяка сутрин и вечер – нещо, което вече почти не се среща…
И не зная човек, който да не съжалява, че ни напусна.
Докато се чудех какво да правя - тя изведнъж цялата светна –
кроткият иначе и подчинен клисар беше запалил всичко,
което можеше да свети.
Един кротък, подчинен и беден човек направи своята революция…
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 93104 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Клисарят" | Вход | 8 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Клисарят от anonimapokrifoff на 20.03.2011 @ 15:30:14 (Профил | Изпрати бележка) | Браво ти и за светоусещането, и за моженето! |
Re: Клисарят от sia на 20.03.2011 @ 15:46:40 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, вече съм казвала,
че твоето присъствие е много ценно за мен. |
]
Re: Клисарят от sineva на 20.03.2011 @ 15:35:59 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей, мила Стефи!
Отдавна не бях те чела.
А и съм съпричастна със болката ти по смъртта на баща ти, така че, прочетох с интерес.
Вълнуващо пишеш.
И отеква по някакъв начин в душата.
Има ги!
Има ги още човеците!
И се подчиняват само на сърцето.
С обич!:))))))) |
Re: Клисарят от sia на 20.03.2011 @ 15:48:11 (Профил | Изпрати бележка) | И аз се радвам да те видя, sineva,
благодаря ти за коментара!
{} |
]
Re: Клисарят от sia на 20.03.2011 @ 15:49:26 (Профил | Изпрати бележка) | С интерес бих чула, кой е моят и защо този да е е моят!?
Благодаря ти, че прочете. |
]
]
Re: Клисарят от sia на 20.03.2011 @ 16:19:08 (Профил | Изпрати бележка) | secret_rose - дано думите не прозвучат нелюбезно -
аз никога не бих си позволила да коментирам или
давам съвет по този начин на някого, чиято
история не знам.
В храмовете мина моето детство...
А дали палят олтарните кандила в църквата на
баща ми е важно не само за мен... независимо
от това, че е истинния храм е в сърцето...
Дълга тема.
|
]
Re: Клисарят от secret_rose (secret_rose_@abv.bg) на 20.03.2011 @ 16:26:59 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | не съм ти давала съвети Сия, исках да те утеша само, понеже ми се стори че те боли - че независимо дали палчт свещи и лампи или не, храма в сърцето ти ще е винаги светъл
щом ти харесва да приемаш думите ми различно, нямам против... но думите ми не бяха това.
а мен... външни храмове не ме интересуват за радост или жалост... но ми се стори че усетих болка в текста ти и писах
няма вече
лек ден
|
]
Re: Клисарят от sia на 20.03.2011 @ 16:34:02 (Профил | Изпрати бележка) | Приех това да търся друг храм като съвет,
прости ми, ако съм била груба...
А за болката - не е спирала, вероятно затова съм
твърде чувствителна.
Но всеки си има своето тегло, както казваше тате...
Благодрая ти и пак - прощавай! |
]
Re: Клисарят от mariq-desislava на 20.03.2011 @ 15:57:40 (Профил | Изпрати бележка) | Всекидневно почти всеки човек извършва своите малки революции, дори да са само в душата на някого. Понякога само това е достатъчно за живот. А твоят храм - ти си го носиш навсякъде в себе си.{} |
]
Re: Клисарят от joy_angels на 20.03.2011 @ 16:50:19 (Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли, чета текстовете ти и всеки път на устата ми е реакцията - стига толкова тъга. Млада си, хубава си, талантлива си, интересна си, спри.
И не го казвам, не защото не искам да те засегна. А защото реагирам така, както мнозина биха реагирали в нашия опърпан и обезчовечен свят - бързотечен, унифициран...
Защото баща ти, Бог да го прости, очевидно е бил уникален човек. И той заслужава уникалната ти синовна болка и обич.
И ако всеки разрови сърцето си (пък и не е нужно, то си е отгоре) ще види, че носи олтарните кандила на детството си запалени: местата на които е бил, миговете, в които е бил щастлив, хората, които са го обичали. И ние всъщност - в спомените си и наяве - цял живот пътуваме към тези моменти. Цял живот си търсим светлината, осветила храма на битието ни.
Ти си щастлив човек, Стефи! |
Re: Клисарят от sia на 21.03.2011 @ 07:50:56 (Профил | Изпрати бележка) | joy, вече ти писах на друго място каква реакция
предизвика у мен коментара ти, сега само да кажа
още едно - благодаря!
А и - да, в този смисъл съм щастлива, разбира се!
Вероятно затова все пътувам натам...
Дано е добър деня ти, добро човече :)
|
]
Re: Клисарят от kristi на 20.03.2011 @ 17:14:25 (Профил | Изпрати бележка) | Разбирам те, стеф! То и как не бих могла, като текстовете ти са светли позивни за човечност.
Клисарят... малкият човек, който е осветил църквата, защото самият той е светлина. Добре, че ги има ненастръхналите за "икономии" и всичко там каквото, защото ако и техните свещички не горяха, тежко ни!
Прегръщам те! |
Re: Клисарят от sia на 21.03.2011 @ 07:53:15 (Профил | Изпрати бележка) | Точно така е, kristi, добре че ги има!...
Благодаря ти за разибирането и че си тук.
{} |
]
Re: Клисарят от Omaia на 07.04.2011 @ 23:43:11 (Профил | Изпрати бележка) | "Един кротък, подчинен и беден човек направи своята революция…"
!!!
Браво!
|
Re: Клисарят от sia на 09.04.2011 @ 11:54:43 (Профил | Изпрати бележка) | Omaia, много си добра с мен,
благодаря, че си тук и въобще!... |
] | |