автор: galiakara

Отново е неделя- ден на самотата
Спомени нежелани обсебват душата

Спонтанно вдигам слушалката
набирам цифри до болка познати
Дава свободно.Чувам гласа ти:
- Моля!
Мълча. Не смея да заговоря...
може би от страх да не се унижа,
може би с егоизма се боря...
- Кого търсите, моля?
На ръба съм поредната
глупост да сторя...
Осъзнавам го, но мълча
Явно, не съм готова
да обясня, да простя...
Не! Сърцето простило е,
но умът още се противи...
Той също чака. Мълчи.
Рухват топли сълзи
Иде ми да крещя:
Ела си! Обичам те!
Времето болките заличи!

Затварям...

Безличен неделен ден.
Само вятър студен
блъска в стъклата-
единствен свидетел
на с а м о т а т а...