Покайното кръщение
А на сутринта, като станаха, видяха, че има пред къщата на търговеца множество народ и едни искаха само да зърнат Иисус, други – да ги изцери от болест, а трети – да им предскаже.
А Той, като не беше още готов / за това /, излезе с брат си Яков скришом от задния вход, и като отидоха в гората, намериха кедър, що ставаше за строеж, и целия ден събаряха дървета.
И като останаха три дни в гората, подготвяха и дялаха греди за строежа, а през тези три деня все така стояха хората, и други още отидоха в Капернаум... и имаше там хроми, и немощни, и разслабени, и като се надяваха на Него, чакаха Го да се появи.
А четвъртият ден бе празничен ден, събота и като се прибра Иисус в града, уми се и отиде в синагогата да се помоли, както е обичая.
Събраха се вътре в храма всякакви от садукеите и фарисеите, и търговци, и митари, и войнци дори, и бедни люде, рибари и градинари, и те, последните, като го видяха, че влиза, извикаха: „Ето го, идва Иисус Спасителя!”
А фарисеите и книжниците им рекоха: „Кой ви е казал, прочее, че този е Спасител?”
„Търговецът Савел Вангеев и жена му Зара, те така казаха!” – отвърнаха ония.
А фарисеите пак: „Ние знаем само един пророк, що цери болести и дава опрощение, оня, що ни е кръщавал, кога съгрешим... светия Йоана! При него по-първом да отидем...”
И тогава, вкупом, тези, що бяха приели покайно кръщение, и много други, що бяха грешили и с нечиста съвест, и много от болните, и от другите, що диреха опрощение за греховете си, всички, с Иисус отидоха да реката Йордан и като я преминаха, изкачиха се на планината.
А стана обедно време и Йоан Кръстител беше там и гонеше диви скакалци по камъните за храна, сякаш са манна небесна, и така поменуваше светия пустинник... и като съзря, че иде народ при него, остави лова и слезе при тях.
А те, като го наобиколиха, започнаха един след друг: „Свети Кръстителю – рече първия, що бе митар и стоеше на митницата – ето, вече десет години събирам налога, ала все по-тежко е...по пълен кош риба отделяха за кесаря в Рим рибарите, а от скоро трябва вече по кош и половина. И каквото остане, за тях е, за прехрана и за стока, ала то я остане нещо, я не... И виждам, много дан вземаме от хората, кожата им съдираме и гладува народа.
Ето, днес от съседа ми, беден рибар, взех налога и знам, че ще гладуват децата му, грешен съм, ала какво да сторя, нали така ми е наредено и ако не го направя, работата си ще загубя...”
„Свети Кръстителю – рече друг, що бе войник на кесаря - трябва да спират рибарските кораби на митницата, ала те първом по-надолу по брега скритом спират и разтоварват пълни кошове... Но като знаем ние това, издебваме ги и нападаме ги, и всичката риба им вземаме, и за назидание, когото хванем, по десет тояги на голо е наказанието, такъв е римския закон...
И ето, грях имам и ако можеш да ме опростиш, че вчера войниците хванаха брата ми, който е рибар, и една кръв сме, а трябваше с пръчката да го наложа, за да не загубя службата си!”
И като излязоха отпред още двама, рече единия: „Свети Кръстителю, аз съм оня беден рибар, на тогова брата му! А пък този е другия, на митарина съседа му! Бедни сме и вече едва свързваме двата края, не е работа това нашето и не е живот, и иде ни да захвърлим и мрежи, и всичко, и от рибари да станем разбойници...”