автор: ivanb

Ще чакам още сто години
на този кръстопът – без име –
мига, във който като луди
една любов ще ни пробуди:
да вдигнем дяволската котва
на дните в лепкавата клопка;
със всички блудници и феи
поне веднъж да полудеем;
поне веднъж да слезем в ада,
да изгорим, да носим камък;
веднъж да бъде невъзможно
да легнем в змийските си кожи;
да бъдем прокълнати, грешни –
да бъдем две сълзи на свещи,
а кръста ни, забит в ребрата
поне за миг да спре земята …
… И пак във старата чакалня
на нашата любов кинжална
да помълчим, да счупим чаша
преди да тръгнем с куфар прашен;
да тръгнем – и след сто години
на този кръстопът – без име –
отново да се срещнем двама
поне веднъж – поискай само!