автор: ch

Луната пак рисуваше по теб
с очите си и с нежните си пръсти
и с вятъра разнасяше навред
ухания от топлите ти устни.

Събуден спомен в капчици тъга
по миглите ти - с чувствата нанесе
а мислите ти - в сълзи на цветя
превърна ги - и пак ти ги поднесе.

Облечена във облачно палто
в очите ти се скри от тъмнината
а мракът във вечерното сако
в прозореца - притихнал я зачака....