автор: iszaard

В своя „класически” труд „Чукът на вещиците”, станал настолно четиво на католически инквизитори и изумяли протестантски свещеници в продължение на четири века Якоб Шпренгер и Хенрих Крамер доста умело обрисуват една картина на духовния свят, която показва не само пълното безхаберие на своите автори, но сочи по един категоричен начин, че
същите са били със сериозни психични заболявания. Само една болна душевност може да роди толкова грозни образи и незачитайки правото на живот и свобода на другите, да настоява те да станат част от ежедневието.
Макар че от години съм силно пристрастна към темата, никога не бях предполагала, че тя ще стане актуална отново в началото на 21 век, и то в България. Пикът на лова на вещици е бил в далечното Средновековие – 15-16 век. Доста вода е изтекла оттогава и като че ли през последните векове просвещенската мисъл и достиженията на науката успяха да сложат някакви рамки на човешкото безумие.
Но ето че на фона на духовното израждане на българската нация, на което ставаме свидетели през последните 20 години, се роди атавистичното желание за клади. България между впрочем също има своя принос към гоненията на истината (визирам убийствата на богомили). И ако доскоро бяхме горди, че народът ни е дал на света хора като пророчицата Ванга и учителя Петър Дънов, познат отдавна в целия цивилизован свят като мировия учител Беинса Дуно, сега нещата май не седят така. Милиони хора на планетата уважават огромния духовен принос и на двамата, но както става ясно в последние дни, ние не.
Че двама малограмотни свещеници от Сливен са си позволили да използват, преследвайки някакви свои цели, клеймо, което не им принадлежи, не е толкова страшно. В крайна сметка във всяко стадо има мърша. Проблемът е, че тези хора бяха чути, а чутото разнесено от безумно незапознати с материята, се превърна в истинска лавина от глупост. И така наречената интелигенция, която иначе съвсем нехае и за духовността и за проблемите на църквата, че и за това трябва ли да имаме култура или не, сега също се ангажира. Обаче по един толкова абсурден начин, че щеше да е по-добре изобщо да нямахме образовани хора у нас. Защото и образованието ни в последните години е такова, че ограбва, вместо да дава. Всъщност винаги е било факт, че най-опасни са полуграмотните. Няма нищо по-страшно от образованата слепота, от онези, които размахват половинчати знания и претендират, че помагат някому.
Още не са заглъхнали в паметта на народите писъците на хилядите невинни жертви, изгорени на кладите. Още не са изчезнали напълно следите от тези безумни жертвоприношения на злото. И ако тогава причините за гоненията са били корестни – конфискация на имущество в полза на църквата и поддържане на страх и неграмотност у населението, нека се замислим какви са сега. Дано си отговорим навреме!