автор: ariel_b

А слънцето тежи,
обесено на пролетния облак.
Тревата се задъхва
под стъпките лениви на деня.
И вятърът прегръща
една неизживяна зимна болка.
Забравих за снега.
С разрошен дъжд ще го сменя.

Обичам да съм цяла.
Снегът дели душата ми на части.
На глътки ме изпива.
Искрят в очите му сълзи от лед.
Не искам тъжен сняг.
И в моята душа не му е мястото.
Сълзите вече се топят.
Целувам дъжд. И всичко е наред.