автор: LeoBedrosian

I.

Всичко започна в една мрачна ноемврийска нощ, пропита от мъгла и дъжд в най-бедния квартал на Сингапур. Чунг Си Вян седеше пред избелелия монитор в студената си тъмна стая и трескавите му пръсти потропваха по кирливите клавиши в ритъма на дъждовните капки.

Цоп - Read class (x)
троп - If class(x) = “0”, then
клап - x = “0”
цап - go to next class
клоп - If class(x) = “1”, then
троп - x = “0”
и хоп - write class (x)
- Stop

За повечето хора, дишащи въздуха на тая планета това са си едни безсмислени редове от латински букви, образуващи още по-безсмислен английски текст, който не им говори нищо и те продължиха да си дишат безгрижно. Но за Чунг, блестящия студент по приложна математика, гениалния стипендиант по аналитична информатика, наскоро изгубил социалните взаимовръзки в своя иначе подреден брилянтен ум и изпаднал в нескончаема каскадна депресия това бе гениална комбинация. Код, който ще промени омразния му познат свят, или по-точно ще доведе до логичния му Апокалипсис. Това бе вирус от ново поколение, Злобен разрушител, Безкомпромисен убиец на информация. Адски код *Go to Hell*. За интересуващите се, когато кльощавия показалец на Чунг натисна бутона ENTER и започна мащабното разпространение на зловредния код в глобалната информационна среда ефекта бе, че всички нули си оставаха нули, а всички единици, без изключение се превръщаха също в кръгли нули.Тоест бинарната информация, на която се основаваше познатия на Чунг свят просто изчезваше. Какво по-гениално!? Цифровите системи ставаха покойници и познатия свят бе поставен пред най-сериозното си изпитание, от както Homo, наричащ се Sapiens крачеше по повърхността му.

Тук няма да отбелязвам всичките пагубни въздействия, нанесени от кода върху повечето човешки дейности. От прекъсването на комуникациите, телевизия и радио, падането на спътници, края на космическата ера, през огромните затруднения и пълно блокиране на световната икономика, транспорт, финансов и всякакъв друг бизнес. Та до глобалния хаос, бунтове и безредия в управлението на световните правителства. Познатия модерен свят се срутваше за дни и месеци. Пророци никнеха, като гъби след топъл майски дъжд и прокламираха настъпването на Второто пришествие.

Започна Революцията на единиците.

II.

На малко слънчево островче в Егея, обрасло с трънаци и жилави бодливи храсти малкото козарче Теокрит пазеше пет – шест кози с гръден кош като радиатор да не се попилеят по напечените от слънцето склонове. Теокрит не бе ходил на училище, но пък свиреше прекрасно на куха дървена тръбичка. Бе го научил дядо му, който се бе научил от своя дядо и така нататък. Слънцето преваляше на запад и наставаше онова чудно време, когато цикадите стържат най-силно, летния пек се омекотява и козите започват да присядат нахранени и да спират с дяволиите. Деца на древни сатири са те и на сатири приличат с дългите си бради и виснали обички.
Теокрит се понадигна от камъка, дето свири целия слетобед, метна през рамо плетената торбичка, бутна в нея песнопойното кавалче и се приготви да прибира козите в каменната къщица при дядо си, когато видя бялата яхта да се рее изгубено в сините води на Егея.

Яхтата, последна дума на техническата мода не била подмината от *Go to Hell* и така както била модерна и недостижима за бури и вълнения изведнъж замряла насред слънчевите гръцки острови и оставила на стихиите тричленния и екипаж. Изцяло зависима от цифровите устройства легнала безпомощно на дрейф лишена от тях, а изнурените пътници вече губели всякаква надежда за божия милост и човешка помощ сред необята на морето.

И когато привечер лодкаря Спирос ги взе в олющената си, сякаш дошла от древна Елада лодка те бяха най-щастливите хора в целия Егейски архипелаг. Американецът Крис, жена му Емили и доведената му дъщеря Синтия макар изтощени и крайно отпаднали от августовските жеги бяха щастливи, прегръщаха и целуваха няколкото жители на островчето и бяха готови да им принесат жертвени дарове като на древния Зевс от благодарност. И когато очите на нашето козарче срещнали очите на русокосата Синтия Бог Ерос изстрелял розовите си стрели в сърцата им. Пламнала такава любов, че дори зловредния код, убиеца на цивилизацията, смъртоносния *Go to Hell* не могъл да я разруши.

III.

Минали години. Човешката цивилизация изоставила вече ненужните й цифрови устройства и развила нова технология, основана на атомната биология. Живота станал друг. Земята получила нов облик, а хората си взели поука, загърбили постоянната надпревара и заживели по-спокойно и щастливо. Изненадах ли ви?

На един спокоен бял остров сред сините бездънни води на Егейско море стареят сред хармония и стада кози Той – козарят Теокрит и Тя – русокосата Синтия. Дарили ги боговете с цял рояк красиви деца, честит живот и безмерно щастие.

Алелуя!