автор: vorastak

Контактуваме човеците един със друг,
някой пък ги схваща тези срещи като с вълк!
Има хора искрени, где не превиват врат,
други пък във вълчите си срещи "виждат" брат!?

Ясно, че не се позднаваме, гадаем само,
а това е за човешкия ни род най-срамно!
И за жалост, все по-чужди ще сме си във бъдното,
че изцяло сме обхванати от безразсъдното!

Срещаш я и впечатлен си й от красотата,
нои пък бълва мълнии, отвори ли устата!
Щом в отвъдното отиде, образът изчезва
и след себе си остава празна, тъмна бездна!

Мъж със красота неземна, ктато Аполон,
на убиец, красотата му е фон!
Цялата заблуда е в човешкото око,
често че душата, тялото не са едно!

На неверниците казвам им със днешна дата -
лъже ви за земните богатства сатаната!
На човека е богатството му във сърцето
и ще го намериш, даже в дрипавото гето!

А човекът за човека вълк ли е или е брат,
или е надминал и вълка - неземна гад?!
Определяща е, знай духовността, човече.
Тя е благодат, изчезнала, за жалост вече!

Трупаме богатствата си само със измами.
Бог депеши ни изпраща с разрушителни цунами!
Опит не прави да мамиш Бог, човече тъпо,
че такива опити, го знай, се плащат скъпо!