автор: blagae

- Лара е права, трябва да наемем организатор. Не можем да се справим сами. Такова празненство изисква специална подготовка.
- Татко, винаги ли ще се съгласяваш с Лара? Още не сте женени, а ти я оставяш да се разпорежда с всичко тук.

- Какво лошо има в това? Нали ще бъде стопанката на дома.
Синът не каза нищо, само изсумтя.
- Кевин, ти май не харесваш Лара. Защо?
- Какво значение има, татко, нали ти я харесваш. Макар, че не виждам какво точно намираш в нея.
- Къде е Макс?
- Спи.
- Вместо да се занимаваш с Лара, помисли как Сара ще приеме твоя син.
- Не се тревожи за Сара, тя е мой проблем.
- Е, добре, Кевин, ще се обадя на някоя фирма за организиране на празненства, за да ни изпратят някого.
- А аз отивам да видя Макс. Ако се е събудил, ще го взема и ще излезем на разходка със Сара.
- Хубаво е, че искаш Сара да свикне с него.
- Добре, татко, до скоро.
Майк Малоу беше на четиридесет години и вече беше много богат и преуспял бизнесмен. Беше и доста запазен физически. Изглеждаше много по-млад. Имаше добре поддържано стройно тяло. Косата му беше все така гъста и буйна, тъмнокестенява, без нито един бял косъм и леко чуплива. Очите му тъмнокафяви на цвят бяха запазили младежкия си блясък. Много жени искаха да бъдат с него, но след смъртта на съпругата му Мари, той не се ожени повторно. Беше починала преди десет години от рак. Майк много я обичаше. Бяха много щастливи преди тя да се разболее. Имаха един син – Кевин. Сега той беше двадесет годишен и имаше свой син. Плод на случайна връзка. Майката го донесе преди няколко месеца и замина с друг мъж. По-късно разбраха, че катастрофирали и загинали на място. Така Макс остана при Кевин и Майк. Кевин много приличаше на баща си. Приятелката му, Сара, се отдръпна, когато научи, че има дете, но после разбра, че любовта й е по-силна от огорчението и сега беше на път да приеме Макс за свой син. Скоро щяха да се женят с Кевин.
И Майк беше на път да се ожени за втори път. Тридесет и пет годишната Лара беше дясната му ръка във фирмата. Майк изцяло разчиташе на нея. След петгодишна връзка най-после и предложи брак. Сега организираха празненство, за да обявят годежа си.Лара беше амбициозна жена. Обичаше лукса и парите. Обличаше се само с тоалети от известни дизайнери. И носеше скъпи бижута. Беше си поставила за цел да се омъжи за Майк и сега беше на път да реализира тази цел. Затова искаше празненеството да е пищно и бляскаво и всички да станат свидетели на триумфа й. Дори неудобрението на Кевин не я притесняваше. Знаеше, че ще намери начин да се справи и с него. Веднъж да стане госпожа Малоу, пък после ще видим. Сега беше заминала за Париж да попълни гардероба си. Остави на Майк точни указания какво иска за празненството и знаеше, че той ще изпълни всичко точка по точка. Щеше да остане в Париж две седмици и да се върне в навечерието на голямото събитие. Смяташе, че си е заслужила тази почивка.
Майк не смяташе, че две седмици са достатъчни за организиране на всичко, особено, ако трябваше да се заеме с това сам, но нямаше избор. Затова сега побърза да се обади и да помоли да му изпратят организатор. Обещаха му най-добрият.
Но когато по-късно на прага на кабинета му застана млада, красива жена с нежни черти и засмени тъмнокафеви очи, се усъмни, че изборът е добър. Беше ниска на ръст, с добре сложено тяло. Обеклото й, бяла тениска и дънки, подчертаваше формите й. Имаше късо подстригана, права, тъмнокестенява коса. Тя се усмихна и пристъпи към бюрото му. Подаде му ръка и се представи.
- Рита Браун на вашите услуги, господин Малоу.
Той отвърна на поздрава й. Ръката й беше нежна и крехка, с много бяла кожа и добре поддържани нокти.
- Добре дошла, госпожице Браун. Извинете за въпроса ми, но на колко години сте?
- На двадесет и пет, Защо?
- От кога се занимавате с организиране на празненства?
- От пет години.
- Казаха ми, че сте най-добрата.
Тя леко се изчерви.
- Старая се доколкото мога.
Той я изгледа продължително и й подаде списъка с изискванията на Лара.
Тя се загледа в списъка и за един кратък миг остана мълчалива. После попита:
- Това ли е всичко?
- Да. Защо? Малко ли е?
- Напротив.
- Смятате, че няма да се справите ли?
- Не, но ако вие мислите така, мога да си отида и да помоля да ви изпратят друг.
Не разбра защо, но реши, че иска точно тази жена, която по-скоро приличаше на момиче, да организира празника му. Затова каза:
- Мисля да ви дам шанс да покажете на какво сте способна.
- Благодаря за доверието. Да се залавяме за работа тогава. Къде ще се състои приемът?
- В задната градина. Тя е по-голяма.
- Към кого да се обръщам, когато възникнат въпроси или нещо трябва да се избере?
- Към мен или към сина ми Кевин. По-късно ще ви запозная с него.
- А годеницата ви? Разбрах, че ще празнувате годежа си.
- Тя не е тук в момента. Ще дойде направо на партито.
- Добре. Покажете ми градината. И ми дайте списък на гостите. За всичко останало ще се погрижа аз. По-късно ще ви потърся за избора на украса. А накрая ще уточним менюто. Това е.
Той й подаде списъка с гостите и я заведе до градината. Тъкмо обсъждаха разположението на масите, когато към тях се присъедини Кевин. Носеше Макс на ръце. Детето се усмихваше.
- Кевин, да ти представя организаторката на празненства Рита Браун.
Кевин погледна баща си, после Рита и каза само:
- Уау!
- Сине, така ли трябва да се държиш в присъствието на една дама? Мислех , че съм те научил на добри обноски.
- Извинете. Но като ви видях, госпожице Браун, загубих ума и дума. Приятно ми е да се запознаем. А това е синът ми Макс.
- Много сладко дете. На колко е?
- На година и два месеца.
Рита започна да го закача, а той да се залива от смях.
Майк също се засмя. Имаше приятен смях.
- Колко бързо се сближиха. А със Сара как мина?
- Добре, татко. Макс й позволи да го поноси малко на ръце. Мисля, че това е напредък.
- Коя е Сара? – в момента, в който зададе въпроса, разбра, че е сгрешила и побърза да се извини.
- Извинете. Не е моя работа.
Майк отговори пръв.
- Няма нищо. Сара е жената, която ще се омъжи за сина ми.
- А майката на Макс?
Този път отговори Кевин.
- Тя почина преди няколко месеца.
- Много съжалявам!
- Няма нищо. Ние и без това не живеехме заедно. Е, аз да ви оставя да работите. Ще прибера Макс.
И се отдалечи. По-късно потърси баща си в кабинета.
- Тате, къде намери тази приказна фея?
- Изпратиха ми я от една агенция. Казаха, че била най-добрата.
- Най-добрата в какво?
- Стига, Кевин. Не се занасяй.
- Само не ми казвай, че не си забелязал колко е хубава. Каква бяла кожа има, какво стегнато тяло и този мелодичен глас. А усмивката й направо да те разтопи.
- И кога успя да видиш всичко това?
- Хайде стига, татко. Та то се забелязва от пръв поглед. Добре, че Лара не е тук. Иначе не зная какво ще става.
- Защо намесваш Лара? Какво общо има тя?
- Не си ли разбрал до сега, че Лара се е вкопчила в теб със зъби и нокти. И няма да допусне друга жена на своя територия.
- И защо мислиш, че Рита застрашава връзката ми с Лара?
- Не е ли очевидно, татко? Рита е като свеж полъх, като утринна роса – чиста и невинна. Докато Лара... Е, ти познаваш Лара. Ако трябва да ги сравняваме двете, Лара ще загуби. Повярвай ми! Помисли си и ще видиш , че съм прав.
- Стига, Кевин! Говориш глупости. Остави ме да работя.
- Добре. Щом не искаш да видиш истината, значи си по-сляп от колкото си мислех.
Останал сам Майк се замисли над думите на сина си. Вярно, че не обичаше Лара, но двамата си подхождаха. На работа се допълваха. Навън бяха страхотна двойка, а и в леглото се чувстваха добре заедно. Защо да не създадат едно добро семейство. А Рита, тя наистина беше свеж полъх. Нежна и ефирна като горска нимфа. И беше толкова млада, че можеше да му е дъщеря. Тръсна глава и прогони тези мисли. И точно тогава тя застана на прага на кабинета му.
- Господин Малоу, може ли за момент?
- Да. Влезте, госпожице Браун. С какво мога да ви бъда полезен?
- Нося мостри за украсата на масите.Вижте ги и изберете.
- Знаете ли, не ме бива много в тези неща. Защо не изберете вие?
- Аз нямам нищо против, но вие по-добре познавате вкуса на годеницата си.
Той се замисли. Дали наистина беше така. Погледна мострите, но не можа да реши какво ще се хареса на Лара. Засмя се и каза:
- Този път ме хванахте не подготвен, госпожице Браун. Оказа се, че не познавам вкусовете на годеницата си.
Тя също се засмя. Смехът й бе като звън на камбанка. На Майк му беше приятно да го слуша. За миг се замисли дали е виждал някога Лара да се смее. И установи, че не е. Рита каза:
- Въжте, ще ви предложа нещо. Представете си, че не вие сте домакин на празненството, а сте гост. Какво ще ви е приятно да има на масата, на която ще седите?
Той отново погледна мострите и този път избра с лекота. Тя отново се засмя.
- Добре. Аз ще избера останалото, за да подхожда на украсата.Сега, ако ми позволите, ще си ходя, а утре ще продължим.
- До утре тогава.
Остана загледан след нея за дълго време.
На другия ден почти не се видяха. Като че ли Рита се справяше и сама със задачите. Така беше почти цялата първа седмица. Но когато започнаха да подреждат градината и да уточняват подробностите двамата бяха почти непрекъснато заедно. И Майк разбра колко добре се чувства с нея. Сутрин, като станеше нямаше търпение да я види. А вечер след като приключеха я канеше в кабинета си, уж да обсъдят предстоящето на другия ден. Истината беше, че не му се искаше да я пусне да си ходи. Последните дни и предложи да се настани в една от стаите за гости. Така ще е винаги на разположение, ако възникне нещо.
Работейки в дома им Рита се сближи и с Кевин, а Макс направо беше луд по нея. Още като я видеше и грейваше целия в усмивка. С плахи, несигурни стъпки и клатеща походка се отправяше към нея. И тя колкото и да беше заета винаги намираше време за него.
Като виждаше грейналото в усмивка лице на баща си, Кевин все повече се убеждаваше, че не Лара, а Рита е жената за него. Но когато се опиташе да подхване темата, баща му го срязваше и не му позволяваше да говори лошо за Лара. На Кевин не му оставаше друго освен да замълчи, но тайно се надявсаше баща му да се осъзнае навреме, преди да е станало прекалено късно.
Ден преди празненството пристигна роклята на годеницата. Рита трябваше лично да се погрижи за нея. Тя я взе и я отнесе много внимателно в дома на господин Малоу. Остави я в стаята на бъдещата госпожа Малоу и оправи гънките, които се бяха появили по време на транспортирането. Роклята беше от тъмно зелено кадифе с много бродерии и шевици. Беше дълга и тежка. Като я видя Рита си помисли, че тя никога не би избрала за годежа си толкова натруфена рокля. Тъкмо си представяше как ще изглежда нейната, когато Майк влезе в стаята.
- А, ето къде сте. Какво е това?
- Роклята на годеницата ви.
За миг двамата останаха мълчаливи, загледани в пищната рокля. После той попита.
- Какво ще кажете, Рита, харесва ли ви роклята?
- Хубава е, но аз не бих избрала точно такава.
- А каква бихте избрали?
- Рокля от небесносиня коприна.
- Нежна и ефирна като вас самата.
Двамата се загледаха продължително един в друг. На Майк му се прииска да я целуне, но се овладя. Покашля се, за да възвърне самообладанието си и каза.
- Мисля, че е време да отидем в градината. Там имат нужда от вас.
- Да, добре... – и тя беше объркана.
Не знаеше какво се случва с нея. Усещаше, че отношението й към господин Малоу се е променило. Вече не е чисто професионално и това я притесняваше. Знаеше, че не бива да изпитва чувства към този мъж. Та нали съвсем скоро той ще се жени. Но въпреки това не можа да остане равнодушна. До края на деня двамата не се доближиха повече, но се наблюдаваха от разстояние. Кевин забеляза, че става нещо. Още същата вечер попита баща си.
- Напоследък си странен. Какво става, татко?
- Мисля, че съм влюбен в Рита. И това ме тревожи.
- Крайно време беше да го осъзнаеш. Сега какво ще правиш?
- Нищо. Какво мога да направя?
- Да се обадиш на Лара и да й кажеш, че годеж няма да има, например.
- Не мога да й причиня това, още повече след всичките тези приготовления.
- И за да не нараниш Лара, ще бъдеш нещастен цял живот?
- Не е задължително да съм нещастен.
- Че как ще я караш. Женен за една, обичайки друга?
- Не зная, сине. Пък и утре след годежа Рита ще си отиде и повече няма да я видя. Нещата ще бъдат както преди.
- Ти си знаеш, татко, но според мен допускаш голяма грешка.
На другия ден Майк не видя Рита. А след обяда дойде Лара и до вечерта не му остана никакво време да се замисли върху случващото се.
Рита приключи с последните приготовления точно навреме. Сега не й оставаше друго освен да се скрие някъде по-далече от хорските погледи и да изчака вечерта да свърши. На сутринта ще приберат всичко с хората от екипа и повече няма да се върне тук. Но защо сърцето и е така свито? Какво не й дава мира? Много добре знаеше какво – годежът на Майк Малоу.
Отдалечавайки се от градината Рита видя Лара. Позираше за снимки. Изглеждаше зашеметяващо. За момент и завидя. Лара имаше всичко, а от тази вечер щеше да има и Майк. Доплака й се. Скри се между дърветата и се разплака.
Майк търсеше Лара. Беше го повикала за снимки. Но къде точно не знаеше. Обиколи градината и тъкмо се канеше да се върне към къщата, когато видя Рита скрита зад дърветата. Приближи се и чу риданията й.
- Госпожице Браун, Рита, какво се е случило?
Тя се стегна. Извъртя се така, че да остане с гръб към него. И вдигна ръка, за да избърше сълзите си.
- Не... нищо не се е случило.
Той се опита да я заобиколи, за да види лицето й. Но тя отново се извъртя, като продължи да бърше очите си.
- Но ти плачеш. Обиди ли те някой?
- Не, не, никой не ме е обидил. Нещо ми влезе в окото.
Той я хвана през раменете и я обърна към себе си.
- Позволи ми да погледна.
Тя наведе глава.
- Няма нужда. Вече съм добре.
Хвана брадичката й и повдигна главата й така, че да вижда лицето й.
- Не ме лъжи, Рита. Виждам, че плачеш. Защо?
Гласът му беше нежен като коприна, а ръцете му изгаряха кожата й. Отново й се доплака.
- Аз... аз... не зная какво ми става. Празненството и всичко останало... Не ми обръщайте внимание... Вървете при годеницата си.
Но той не помръдна от мястото си. Продължи да я наблюдава. За един миг останаха така. После подтикван от някакъв импулс той се наведе и започна да я целува. Беше толкова нежна, толкова сладка и всъщото време толкова невинна. Допира до устните й го опияни. Той се потопи в магията и се остави усещанията да го завладеят.
Изведнъж проблесна светкавица, след нея втора, трета...
- Майк?!... – до съзнанието му достигна гласът на Лара.
Вдигна глава. Насреща му стояха Лара и фотографите. Апаратите продължиха да щракат. Рита ахна и скри лице в ръцете си. След това хукна през градината. Майк понечи да я последва.
- Рита, Рита, почакай, моля те...
- Да не си посмял! Дължиш ми обяснение, Майк Малоу!
В това време откъм къщата се зададе Кевин.
- Татко, какво става? Виковете на Лара се чуват из цялата градина. А току-що се разминах с Рита. Плачеше и бягаше като подгонена. Какво се е случило?
Баща му само махна с ръка и се отправи към къщата. Влезе в кабинета си. Наля си питие и седна зад бюрото. Разхлаби вратовръзката, която го стягаше и прокара ръка през лицето си. Ама че каша беше забъркал. Какво щеше да прави сега? Горката Рита как ли се чувства? Не беше честно да постъпва така с нея.
Лара нахлу в кабинета.
- Е, Майк Малоу, ще ми кажеш ли, защо целуваше тази мръсница?
- Не я наричай така, Лара.
- А как да я наричам, след като я видях да се целува с годеника ми?
- Тя няма никаква вина за случилото се. Аз съм отговорен за станалото.
- Ако беше така, щеше да си знае мястото, а не да ти се хвърля на врата. И не смей да я защитаваш повече пред мен, Малоу. Няма да ти позволя. А сега постъпи като истински мъж. Ела в градината и обяви пред гостите годежа ни. Дължиш ми го.
И излезе. Но той не я последва. Вместо към градината се отправи към паркинга. Качи се в колата си и тръгна напосоки из града. Единствено Кевин го видя да излиза и се засмя. Беше доволен, че годежа не се състоя. Сега беше въпрос на време баща му и Рита да се съберат. Щеше да направи всичко възможно за това. Отиде при гостите и им каза, че празненството продължава, въпреки отмяната на годежа. На тях им беше все едно. С годеж или без продължиха да се забавляват. Само Лара не се побираше в кожата си. Прибра се в стаята си и не се показа повече. На другия ден се изнесе от къщата. Не можеше да понесе унижението. По-късно напусна и фирмата, но не и преди да си изпроси доста голямо обезщетение.
Въпреки неудобрението на Кевин, Майк се съгласи да даде на Лара исканото от нея. Смяташе, че й го дължи. А тя се възползва от щедростта му и замина за Париж, да лекува раните си.
Майк не видя Рита след празненството. Когато се обади във фирмата, му казаха, че е напуснала работа и се е преместила. И той се отчая. С дни седеше затворен в кабинета си. Не работеше, не ядеше, дори не спеше. Синът му се притесни за него и реши да предприеме нещо. Нае частен дедектив и го изпрати да намери Рита. Не след дълго търсенията му дадоха резултат. Кевин се срещна с нея и й разказа какво се е случило. Помоли я да дойде с него при баща му. Отначало тя се възпротиви. Не знаеше как да погледне Майк в очите. Но после отстъпи. И един ден застана на прага на кабинета му.
Когато я видя не можа да повярва на очите си.
- Рита, това ти ли си или сънувам?
Тя се усмихна.
- Аз съм. Тук съм. И ако това е сън, то значи го сънуваме двама.
Той стана и се спусна към нея. Прегърна я и започна да я целува.
- Не си отивай повече от мен. Не ме оставяй.
- Няма. Тук съм, докато ме искаш.
- Значи завинаги.
- Завинаги.