автор: galiakara

Бяла нежна дантела
на стъклото ми
скрежен букет
е вплела
Свири вятър студен
под прага,
капчуци унило
тяло протягат...

Час иде за сбогом,
снежно момиче-
дрянът вече напъпи,
свежа главица
подаде срамежливо
кокиче,
минзухарът изръти

В нова премяна
тръпне гората,
силни потоци
чака реката.
За отмора е време...
Тръгвай ти, не бави се!
Път те чака далечен,
върви си!

А наесен-
да си ни жива
и здрава,
сбрали
богат урожай
Ще те чакаме
гостенко бяла
отново
в родния край