автор: senkin

(игра с бръснач)

Плътта,
разполовена от бръснач
те извисява с космогонията на болката.
Покрила с устни свойто осъзнаване
от ъгълчето на устата ти се стича факт:
микровселена от божествени мехурчета...
А, ти, уголемено-изненадана,
с колапсите на кървавите й звезди,
взривените си граници
пресътворяваш:

порязването,
капката
и огледалото,
затихващите лицеви вълни

на развълнуваната си

разполовена

цялостност.