автор: hristam

Ако не можеш да я видиш - спри до мен,
послушай топлото дихание на вятъра.
Напомня на ноктюрно от Шопен -
прелюдия към утрешното лято.

Отвътре знам, че още ти е хладно,
и в сенките ти може сняг да има.
Но тук, до мен, тревата кипва млада,
разсънена и жива като вино.

А тя в косите сплита слънчев пух,
смутена, че не можеш да я видиш.
Не пролет, а същински палав дух
след зимата, която си отиде.