автор: Gerlan

Открих нещо неизпито още от някого
в себе си.
Организирахме си тайно изпращане.
Разбихме всичките заключени шкафове
Постлахме маса.
Открихме малко. Като за две малки чаши,
Стана топло и мокро простравството.
Няма гримаси.
Паузите между думите ни. Покрихме със плащове.
Достойни изгнаници, изпратени в странство,
Прекрасно,
Извинение за останалите. Но, ние сме си наши.
Кого ли ще спрем? Ако му липсва украсата?
Такъв ще си е!
Отпивайки от себе си, в кръчмата със чашите прашни.
Изяждайки думите за мезе! Наздраве! От масата…
Прекрасно е!
Да се напиеш със тайните си! Потънали в прашност.
Отнякъде всичко започва? Кога ли ще спре?
Пияни сме!
Гладни събудихме се. Аз и моята неудачност...