автор: Orit_M_Amar

на М
Над тихия смълчан град яко юлско слънце изгаряше главите на малкото смелчаци решили да останат след затварянето на фабриките. Нищото (от "Приказка без край") го завладя с неописуема лекота. После хората го нарекоха Спокойствие.

Радка обичаше спокойствието и милееше за този град. Съседите и главно мъжът и, Гошо, бяха безкрайно изненадани, когато на третия месец бране на зеленчуци в Испания тя се прибра. Прости им, Радке, те не знаят какво е носталгия.

Един път месечно Радка хващаше автобуса от Мъглиж до големиия град да посети данъчното, енергото и мола. Този ден докато мислеше за живота, емигрантсвото и цената на кило зелени чушки вниманието и бе внезапно привлечено от група нагласени жени на средна възраст, които се тълпяха пред единствената в града. Извинете, моля, извинете, ах прощавайте побутна нежно с лакти Радка запотените жени, които нетърпеливо проточваха врат да видят какво става в центъра на вниманието. (Ех Радке, да бях и аз там).
Пред нея в цял ръст, елегантен, артистичен, натурален, лирично недостъпен се извисяваше един от най-привлекателните мъже на националната панорама. Известният български поет Димчо Иванов подписваше автографи. Облечен в бяла ленена риза, бял панталон и кафяви мокасини (как чаровно) небрежно говореше на една млада руса хубавица (току що излязла от кориците на лъскаво списание с певици, артистки и жени на някои). Всеки път когато поетът се надвесваше над блондинката и и прошепваше нещо на ухото, звънливият и смях леко потръскваше бялата и гръд в щедрото деколте, което приковаваше погледа на поета, на Радка и общо взето на всички в книжарницата. После и се замая главата. Нежни мъжки пръсти браздяха из буйния черен перчем на поета (не като Гошо с косми в ушите, но не и на темето) и се впиваха в горящото и от страст тяло. . . . Любов. . . . Объркани мисли защураха на всички страни в главата и, и най смелата силно извика: Facebооook

- Радкеее, Радке ма, какво стана със салатката че ни се стопли биричкатаааа!

Facebook
Радка се почуваства така нищожна пред заглавната страница на ФБ като когато ходеше от провинцията в София.

Име: Радка Гачева (не)
Ралица (не)
Риана (не)
Росита (да) ........ Росита Данаилова (ще му хареса)

Завършила: ВИТИЗ (не)
Консерватория (не)
....................(Нещо по-така . . .) френска филология?

Интереси: турски сериали (не)
eзда? (прекалено)
................. pоезия (хммммм)

Любими страници: обичам да нося бели чорапи със сандали (не)
oбичам картофи с чеснов сос (много прозаично)
Чебурашка (тук Радка не излъга)
oбичам да се гушкам до теб след като сме се любили до зори (това да)

Покана: ? ? ?
Аз съм влюбена и зная
боязливо как изгарям
с тялото ти да се слея
и да изтлея. (не, че ще сепнеш поета, Радке)

Чаровнико мой,
душата ми говори
устата ми мълчи
притиснати танцуваме
и се целуваме
който ни види
ще ми завиди. (краят е прекалено амбициозен)

Уважаеми Димчо Иванов,
Вашата благородна лирика нахлу като вихър и разпали огъня на моя живот, който бавно изгасваше като забравена свещ.

Ха сега да те видим Радке! Хвана се на хорото (на ФБ) до поета . . . покажи му какво се казва лична мома!
- Здравейте! (Ох, сладък миг! Най желаният мъж/поет падна в скута ми като узряла круша. . . . Птици, лодки, пристанища . . .)
- Здравейте.
- Не се познаваме.
- Не, но бих искала да се (опознаем - не) запознаем.
- Моля разкажете ми за себе си? Жаден съм да зная всичко за Вас. От къде сте?
- От . . . (Мъглиж -не) . . .от Пловдив.
- Поетичен стар град.
- Особено при изгрев слънце (как не ми дойде наум нещо по-влюбено)
- Каква кола карате?
- Ами . . . (къде ти сега да мисля марки на коли)
- Какво работите?
- Ами . . . в супера.
- Значи мъжът ви работи нещо интересно или има бизнес?
- Ах, той Тошко от години работа не похваща.
- Благодаря Ви Росита (внезапно пише поетът) Профилът ви не ме интересува.

Това е краят.
Пропусна единствения си шанс в живота да се влюби велик мъж в теб. Ееех, Радке!

После написа:
Не ти вярвам, Димчо,
обаче . . .
вярвам в звездите
вярвам в дъжда
вярвам в лъжите
на любовта
За жалост поетът отдавна се беше изключил и беше забравил за Радка.

Досега не беше мислила да смени посоката на живота си, но обстоятелствата я предизвикаха. Радка впери поглед в бъдещето с гордо вдигната глава и се опита да си спомни последните думи на Скарлет О`Хара от "Отнесени от вихъра": "Утре е...утре е...? И така Радка взе няколко екзистенциални решения: да вземе да търси себе си, да не стъпи повече в книжарница, да отиде на фризьор и да се обади на съседката да и разкаже цялата история.
Разказът (не) е написан по действителен случай