автор: Gargabela

Тръстика бях,
когато викаха лозите
в родилни мъки и
сълзеше гроздов сок

по листите ми -
жални и превити,
че вятър ги косеше -
зъл, жесток.
Зрънца от имел -
стреснати минути
търкаляха се в
ароматен дим и
смачкани се пукаха ...
Нечути
се давеха в блатата
Бог и син,
за да изплуват като
странни бели птици и
семената ми узрели
да кълват.

Души на блудници и вещици
свещици
в сумрака палеха.
Как този миг бе свят!