Китарата звъни унило със неравна стъпка
на кон откраднат от волния табун
от циганин с нагайката си палещ тръпки
пришпорващ го в копитния му барабанен гръм
Полита музиката - струните светлеят
На огъня искрящи, под звездното небе
Лети обесникът и всички демони немеят
обгърнал конят си със босите нозе
Лудешки танц изсипва се на водопади
Налива още жар във волното сърце
и сякаш мълния обяздила е вихрогона
препуска диво без да знае накъде
Играят неуморно конските копита
във ритъма на пръснати от струните искри
Човек и кон, като кентавъра митичен
Се къпят в мрежата на лунните лъчи
И песента китарата подела вяло
заглъхва тихо в сънен сноп
Поспира циганинът и лицето засияло
любовно гледа коня си с възторг