автор: krist

Тази сутрин, по тъмно, се превърнах на вятър,
прелетях километри, да ти духна в косата.

Още спеше, когато през прозореца влезнах,
домиля ми и просто във леглото ти легнах.

После нежно и бавно, като тиха въздишка,
вместо твойто одеало, аз ти станах завивка.

Уж бях мека и топла, пък и леко се вмъкнах,
какво сбърках, не зная, но от мене настръхна...