автор: zaltia

В проблемите се блъскаме, хапваме и спим,
но пак към "Светлото си бъдеще" вървим.
И уж водачът е добър, посоката ни вярна е,
но на мЯсто все стоим, че кризата световна е.

И изведнъж ми щраква нещо във главата,
навеждам се и виждам, че спънати са ни краката.
Крив и дълъг е тунела- няма я и светлината,
но пък щастливо топлим се, с кюмюра и дървата.