автор: ulianka

Ни щъ да бъда Джена в цъфнулатъ ръж
(към цъфнуали нища съм алиргична).
Умиръм да кумандвам кату мъж
и масътъ с юмрук дъ фраснъ личну.

Да викнъ гръмку и да тропнъ с крак,
та мравкити из наз да съ разбягат.
А щом ударят (въх, мари) на бяг -
тъ инфурмиръм - умурена съм и лягам.

Ни щъ такъвъ, мъжо, да съм яз.
Но ши ти вляза кът жина пуд кожътъ,
пу метуд, дету фащам са нъ бас -
вий всичкити муже накуп ни можите.