автор: alida

Свързваме деня на жената с какво ли не.....някой си го спомнят с умиление,
други го заплюват с удоволствие, че бил рожба на комунизма, трети се заравят в историята и измъкват факти за този ден и защо се нарича Ден на жената.
...В детската градина всяка година тържеството за 8-ми март беше най-голямото.
На първата ми снимка-картичка от първия ми Ден на мама съм подстригана, като концлагеристка. Щото имах въшки. И като са ме накарали да се усмихна се е получила само буквата О от устата ми. Може би от страх, че за първи път виждам фотограф и фотоапарат.
Трябваше и стихче за мама да кажа пред публика и тогава получих първата си паник атак. От ужас го издекламирах шепнешком, завършвайки с тихо ридание...
По нататък станах помощничка на дядо ми, относно въпросния празник. Веднъж на Осми март председателят на ОФ организацията в квартала донесе една чанта с пакети. С дядо ми взехме чантата и от врата на врата където има жена вадим и подаряваме гевгир и чорапогащник. Чувствах се много съпричастна и доволна – една малка жена участва в празника и доставя радост на жените, от блока.
...Баща ми всяка година се прибираше с три букета за нас вкъщи и чат-пат с дезедоранти Невен. После минахме и през модата на изкуствените цветя и т.н. Не пропускаше трите жени, а ние се дуехме, че сме специални и много, много важни.
...Веднъж за началната си учителка имах приготвен подарък за подмазване по случай Осми март - кристална купичка за лед и щипки. От вълнение ли, незнам -счупих купичката. И подарих на другарката само щипките. Днес тя е настоящата ми свекърва и ми се обади да ме поздрави. Каза, че ми е харесала едно нещо и като се видим ще го получа. Явно Осмомартенските щипки са изиграли някаква съдбовна роля.
...Тая сутрин- пълно с клиенти при мен в магазина, а един млад, висок господин ми казва от края на опашката – „ Али, ела да те открадна за секунда.” Отивам аз и получавам цвете и един мигащ и треперещ поглед. Взимам си цветенцето и си го поставям във водичка на много видно място, пред всичките любопитни погледи.
Стана ми едно драго, като едно време и като миналата година и като всеки път.
Пък какво като било лицемерно, според някои.
Като свърши опашката беше останала само една „леко” странна „редовна” клиентка.
Аз и казвам – „ Данче, видя ли тоя готин пич кво цвете ми подари” – а, тя –
„ Да, много хубаво. Ама то младо момчето. Доста. От мен доста по-младо” а аз –
„ Ами младо де, по-младо от теб и кво.” А, Данчето – „ Е, да ама и от теб е по-младо!” Лелеее, за секунди тая щеше да ми развали Осмомартенския кеф.
После получих още китки и много поздравления. Внимавах особено да не казвам на мъжете – „ Мерси и на теб”, че миналата година така се издъних.
Звъннаха ми подред едното бившо гадже, после другото бившо гадже.
Ей, Жена да си на тоя свят. И добре, че все още съм омъжена, щото иначе и бивш мъж щеще да ми звъни
След работа беж през пазара да го изненадам с нещо съпруга. Та, нали от него се очакват по-сериозните поздравления. Сготвила съм изненада и го чакам.
И съм се нахилила. Подредила съм на масата цветята от шефовете, от готиния пич и т.н.
Като дойде съпругът – вино и гала вечеря ни чака.
И хич не ми пука кой е измислил Празника, кога и защо. Още по-малко кой го празнува.
Повече поводи да има, като днешния и такива хубави спомени от 08 –ми март, като моите за всяка жена!