Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Djivderova
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14187

Онлайн са:
Анонимни: 301
ХуЛитери: 1
Всичко: 302

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНие можем да предложим на света само това, което носим в себе си
раздел: Други ...
автор: dyx

Беше хубав зимен ден. Още от сутринта вътрешното ми чувство ми казваше настоятелно, че не трябва да правя заплануваното за днес, но че трябва да отида на минералните извори след обяд. Разбрах от друг източник, че един мои приятел също ще бъде там.
Реших да последвам вътрешното си чувство. Приятелят ми беше там, на минералните извори. Поздравихме се и след известно време, той започна да ми се оплаква. Говореше за един друг наш приятел, който бил извършил нещо, разказваше ми как нещата не му се получавали и т.н. Изливаше си болката и мъките. При, което се сетих за думите – поисках мъдрост, а животът ми изпрати хора с проблеми за решаване. Това ми помогна да се ориентирам правилно в ситуацията. Започнах да му изпращам мислено и сърдечно любов.
Слушах другаря си известно време, при което почувствах, че трябва да поема нещата в свои ръце. Попитах го: Добре, приятелче, ти в крайна сметка, какво искаш?
Той ми каза, че иска всичко да бъде наред, че иска нещата с нашия общ приятел да се наредят. При което пак продължи да ми натяква, колко зле е постъпил другия ни приятел, и как нищо не се получава. След това простена: Ееех, ако само можех да му помогна, ако можех да нося повече сили и подкрепа на хората в живота ми!
Отвърнах му така: Добре, ако ти имаш един хляб в себе си, то можеш ли да ме нахраниш с него? Можеш ли да нахраниш някого с този хляб?
Приятелят ми отвърна, че може.
След това го попитах: Добре, ако ти нямаш хляб, то можеш ли да ме нахраниш? Можеш ли да нахраниш някого?
Той отвърна, че не може.
Казах му: Значи ти можеш да ми дадеш, това , което носиш у себе си? При, което го погледнах изпитателно.
Той ми отвърна: Ако имам хляб ще те нахраня, ако нямам- нищо не мога да направя за теб.
След това продължих: Добре, приятелче, ако ти тогава си изпълнен с песимизъм и очакваш нещата да не ти се наредят, то какво можеш да ми предложиш? Какво можеш да предложиш на другия ни приятел, какво можеш да предложиш на хората в своя свят?
В този момент, другарят ми схвана за какво ставаше дума. „Ние можем да предложим на света само това, което носим в себе си.”- каза той.
-Именно, му отвърнах. И ако ти сам си даваш сила и подкрепа, ако се научиш да вярваш в себе си, то това е ѝ, което можеш да предложиш на всеки друг. И обратното също важи.
-Значи, запита ме моя приятел, ако искам да помогна на нашия другар или на някой друг, първо трябва да помогна на себе си, като си вдъхна кураж и вяра, и се опитвам да очаквам положителен развой на събитията!?
- Именно, му отвърнах.
Той продължи: Значи като застана пред огледалото трябва да обичам това, което виждам насреща си, ако искам да обикна и хората, за да им давам сила и подкрепа?
При, което му цитирах едни думи на спомен: „когато се научиш да обичаш, заради самата обич, тогава и само тогава можеш да предложиш нещо наистина ценно на хората и на света.”
По изражението на лицето му разбрах, че моя приятел е намерил видимо облекчение чрез разговора ни. В този момент разбрах защо съм почувствал интуитивно да дойда на това място по това време и да се срещна с този човек.
Разбрах, че това беше тест за мен. Дали щеше да съумея да се ориентирам към решението, или пък щеше да остана на нивото на проблемите, за които ми говореше приятеля ми. Благодарен съм му за този урок.
Бележка: често нещата са различни от начина, по който ни изглеждат първоначално. И ако ние търсим истинската духовна причина за това, през което преминаваме – то ние може да намерим решение за всеки един проблем. Можем да се ориентираме градивно във всяка една ситуация. Можем да свършим Работата, която сме обещали, че ще свършим (някога много отдавна), по наистина качествен и стойностен начин.
Всичко опира до извисяването на съзнанието и когато разбираме това, то всеки миг се превръща в истинско съкровище.
Животът е наистина интересен, тогава когато съзнаваш, че всичко, което ти се случва си има причина и тази причина си ти.
Желая Любов на всички четящи.


Публикувано от alfa_c на 08.03.2011 @ 19:08:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   dyx

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

08.02.2025 год. / 05:36:10 часа

добави твой текст
"Ние можем да предложим на света само това, което носим в себе си" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.