Съвсем ограничен кръг хора (не задължително умствено) си дават сметка, че когато Главатарят на агенция за афтършейф и мелиоративно мислене "Ем Би Не НаБи" основа МВФ /Международен Валутен Фонд/ той имаше съвсем друго наум. И определено не е заимствал идеята от някоя заложна къща.
Добре, истината е, че Главатарят отдавна искаше да излезе на международните пазари. Най-вече на Капалъ Чарши. Но все не му даваха виза. Абе, то, извън усмирителната риза не го пускаха, камо ли до Чаршията. И затова нарече основаното "международен".
"Валутен". Това име дойде след голям зор (не задължително в двете нули). След големия зор алтернативите бяха сведени до три - "барутен", "темерутен", "валутен". С ези-тура между първите бе избрано третото.
А "фонд" трябваше да е "бонд". Главатарят бе гледал много филми с Джеймс Бонд, но твърде малко ходил на училище. Поради което бъркаше "ф" с "б". Както и с "я" и "ш". И наглед и напис му бяха еднакви.
И така, първото седалище на Международния валутен бонд, а както неправилно се изписва - фонд, бе на една пейка в Западния парк.
Седял си Главатарят (там) и международно валутно бондирал, т.е. фондирал. Ден, два, три, на третия дошъл евреинът. Евреите винаги надушват къде има купища пари. То иначе щяха да са чукчи. И чудно как Али Баба не е Хаджи Баба. Както и да е - "пени се не пени, ке го изям", най-вероятно си мислел Главатарят по адрес на фонда, бонда, евреина.
- Здравей! - поздравил евреинът.
- О, хич не си и помисляй! - ревнал Главатарят
- Няма! - благо казал евреинът. - Ама да попитам за заема.
Главатарят го изгледал презрително, давайки път на духовното, но еврейската почва била спечена (на тази тема).
- Би ли ми дал (тези) 100 хиляди долара? - попитал евреинът, като погледнал към (тези) 100 хиляди долара.
- Брейййййй!!! - не се сдържал Главатарят, защото наистина до него лежали (в три кашона от кисели краставички) 100 хиляди долара. И добавил:
- Добре, но ще ти ги дам в евро! - макар тогава еврото да не съществувало.
- А, не!!! - ревнал евреинът.
- "Не, ама да!" - казал Главатарят, въпреки че тази фраза също не съществувала. И добавил:
- Ние се борим за разоръжаване! (Действително, тогава не сме изпращали въоръжени лица нито в Ирак, нито в Афганистан, нито където и да е).
Засрамен, евреинът си тръгнал, но погледът му останал при доларите. Което е напълно в реда на нещата. Какво толкова, Главатар от очи се не бои! - това всеки го знае.
Дошъл арабинът. "Без да иска" избол очите на евреина и помолил за заем. Този път Главатарят се съгласил. Дал му 100 хиляди долара, при лихва сто хиляди долара. Еднократна, при получаване на главницата. И макар още да не съществували борци, Главатарят се изхитрил хем да има да взима, хем да имат да му дават. Така не дал главницата и прибрал лихвата. Арабинът толкова се обезсърчил, че си изтървал очите. И като не можал да ги намери, защото нямало с какво да гледа, си тръгнал. Естествено, вай-вай-вай, вайкал се. Ето така - вай-вай-вай.
Хоп, като Кумчо Вълчо, из близките храсти се подал мангалът:
- Ей, бате, ще ти трябват ли тия очи, бе? - поинтересувал се мургавият ром.
- Естествено! - отговорил Главатарят, без да знае за кой чифт очи става дума - еврейския или арабския. А съгласете се, че не е все едно дали ще гледаш с еврейски или арабски поглед. Макар и двамата да пишат отдясно-наляво.
- Батееееей, дай некой лев, бе? - продължил да опява циганинът.
- Немааааам! - облещил се Главатарят.
- Аййййй, батейййй, ами тия кашони от краставички?
- Това са долари, неграмотнико! - изревал Главатарят, така че циганинът си глътнал езика.
Еми, то така е, общуването с Главатаря е опасно за Вашето здраве. Кой без очи, кой без крак, кой без език, всеки допринася за общата кауза.
Някои анализатори, обаче, твърдят, че определението "международен" е придобито от бонда, тоест, фонда, именно по време на историческата "Беседа с циганин" (не бъркайте с известната картина на Ван Гого). Защото именно мангалът бил представителят на третата световна нация (евреи, араби, цигани), с която Главатарят имал преговори и следователно в този момент бонда станал международен. Както и да е.
Сега, всички Вие, вече се чудите как фонда от Главатарски станал американски. Еми, много просто. Американците, освен мозъци, завличат и де кво намерят. Същото се случило и с бонда. Ето тук историята не може да прости на Главатаря, както и той на нея. Защото вече имало прецедент американци да завличат Главатаря.
Това станало на едно летище. На скенера ясно се видяло, че нашият човек носи од палтото си нещо дълго и назъбено. Нищо особено, естествено - лента за банциг. И, въпреки че световните търговски близнаци (все още) се възвишавали, летищните власти направили ужасен проблем на Главатаря. Взели му лентата, запечатили я в специален плик и го уверили, че ще му я върнат цяла-целиничка, когато пристигне.
Верен на принципа "егале-егале", Главатарят приел офертата. Верен на същия принцип, вече над океана, осъзнал какво са му сторили. И като ревнал:
- Лентата ми, маскари с маскари, е сега Ви таковах таковата!
Наложило се спешно да се приводнят, защото Главатарят бил неутешим. А когато Главатарят е неутешим, той (все пак) опитва да се утеши (предимно със шашки динамит).
При приводняването на самолета, лентата потънала (заедно с екипажа и останалите пътници). До ден днешен Главатарят не може да я прежали. И затова не му пука за фонда, тоест бонда.
Е, сега спокойно може да се явите на изпит по международни отношения. Било то икономически, политически, дипломатически.
- Знанието е сила, - обича да казва Главатарят. - Бийте де кого сварите.