автор: Valens

Оглеждаш ме. Цялата съм в кръпки,
различни и неугледно пришити,
с петна от вино и от морски пръски,
с цветове от слънце и от дъжд изтрити.

Оглеждаш ме. Цялата съм в дупки
от раните нанесъл ми живота,
коя със нож в гърба, коя с куршум,
изстрелян право във сърцето.

Дали да ме изхвърлиш и тогава
премръзнал скитник с мен ще се гордее?
Ще съм за него с приказна направа.
Ще съм за него ангелско видение.

...Но пък съм толкова удобна.
До болка с мене си се сраснал.
А Новата дали ще ти стане точно?
И с нея ли така ще се напаснеш?

Май, като гледам, слагаш ме
в килера. За всеки случай!
Потрябвам ли ти, да ме има,
че в живота нищо се незнай.