Всички влюбвания са летни или пролетни
или поне идват с първите есенни листи,
както пишат поетите.
А ти се появи в края на зимата,
когато от белотата боли.
И то не в косите ми,
а някъде дълбоко под тях,
дето е пълно с отминали залези,
изгревите броят се на пръсти,
усмивките кръстопътни са,
а срещите късни.
Дето птици кълват замръзнали думи
и прелитат над огъня
пак в душата ми лумнал,
за да сгрее телесния онгъл -
от желания сухоклонни съдран,
а сетне закърпен с игла
от заседнала в гърлото кост
и конец от отминали спомени.
Ако идваш да намажеш
с овча лой раните –
добре си дошла ,
а после изтрий си о зимата дланите
и на клепачите ми полегни в капана.