автор: BarzakovIvan

...Мълчеше и дори когато вече го изправиха на стената. Понеже беше все още много тъмно, преди разсъмване, не видяха как светят очите му. Само ги усетиха. Нервите на милиционера не издържаха. Той изригна една псувня, измъкна пистолета си от кобура и стреля в упор в слепоочието на затворника. И то не веднъж, а няколко пъти, така че кръвта му го изплиска целия. Беше още съвсем тъмно. Някъде зад стената шумоляха тополите.

Заслушай се
някога
в песента на тополите -
гордите, мощни тополи!
За мъката им,
за скръбта,
че не могат
да се наведат.

Така е и с хората.
Някои хора.
Ще паднат.
Умрат.
Но не могат
да се наведат.

Колко е страшна
песента на тополите!