автор: anelim

(по Джо Витале –„Абсолютната неограниченост”)

Съжалявам
за тежките дисаги
с горчиви спомени и черни мисли
натрупани в годините;
съжалявам,
че не разбрах
как сбраните обиди се разлистват
и плод горчив се ражда
във всяко днес
и всяко мое утре.
Искам прошка,
че се изпълних с емоциите на тъмата
и докато доказвах правотата си
не оставих място в мен
за радостта и светлината;
искам прошка
и моля Божата любов
да изпълни храма на душата ми…
Благодаря
за всеки труден ден
и за всяко падане,
изпълнили ме със сили,
дарили ме с посока
и с приятели;
благодаря за радостите,
благодаря за грешките;
благодаря ти,Боже,
че си в сърцата ни – човешките!
Обичам те и търся те
в утрото и залеза,
в усмивката,
в дъжда,
във огъня…
Обичам те във себе си;
обичам те във другите;
обичам те в децата си
и мир цари в душата ми
щом изрека – „Обичам те!”.