автор: galiakara

Все занякъде бързаме
все забързани изоставаме
а умовете ни, вързани
изричат пусти обещания...

Все другите са ни виновни
Все ние винаги сме прави,
годините отлитат си бездомни-
променят се хора и нрави...

Все любовта ни е малко
Все неуморно мърморим
Как сме досадни и жалки
щом за глупости спорим...

Пролетта - виж отлетяла
Лятото бързо изтича
Иде есен, гора разлюляла
Отдалече и зима наднича...

Няма неповторими неща.
Има движение, кръговрат
всеки в своята самота
оставя нещо на белия свят...

Дали е усмивка или сълза е
дали е болка или любов
дали е истина или мълва е,
нарича се просто - Ж И В О Т...


06.03.2011