Тук долу в царството на мъртвите е тихо
Земята я пробождат сталактити
Не пеят птици, в лед скалите са обвити
Тъгата стрива в прах мечтите.
Любов до смърт ранена те доведе
със звуци чудни мрака да събудиш
и в каменно сърце студено,
искра на жалост да запалиш
Умий очите си в реката на забравата
и затвори ме в куфара от спомени.
Върни се в светлината пак сред хората,
а аз смирено ще те следвам,
ако това е волята на боговете.
Върви напред, не се обръщай,
дори и да не чуваш шепота на стъпките ми.
Не позволявай чувствата да те разкъсат.
Там горе в топлината на живота,
ще се прегърнем под дъжда отново двамата.