автор: Pac

Пак е жълто утро, идва нов сив ден...
Още не потеглил, аз съм уморен.
Времето ръждяса, скърца, не върви.
Детето в мене плаче, иска да твори.
Пакости различни, във очите плам -
всичко просто спомен в кашони на таван.
Въздухът е мазен, има вкус на тиня,
той е птица в клетка, риба във пустиня.
Ние тук сме глисти в болното му тяло,
смучем жадно всичко, дето там остана -
капка кислород,
сянка от живот.