автор: roza1

Почитам на хъшовете паметта
и търся смисъла на свободата.

Свободни майки, без деца.
Баби - гладни, със почернена душа.
Мъже, надигащи бокал със мъка-
преглъщат пак със син разлъка.
Момичета- слугуват на богати...

Това ли искаше Апостоле, това ли?
Не ятагани!
Демокрации криворазбрани
ни режат вените-
кръвта ни българска изтича....

Свободни сме,
а няма кой да ни оплачи.
Децата ни- през пет морета.
В България се раждат минарета.

---------------------------------------
/криво я разбрахме Свободата,
а може би ..тя не ни разбра/