Девойко смугла с южен глас,
защо те слушам във захлас,
защо ли образът ти мил
сърцето ми е запленил?
Защо,когато те погледна,
изчезва грижата последна
и в миг виелицата вън
превръща се в камбанен звън?
Защо във нощите мечтая
обзет от трепетна омая
и нося те насън полека
на любовта по лунната пътека?