автор: Mavar

Избяга, утрото, денят дойде, но някак бързо си отиде,,
и ето нощ покри във тъмнина отколе милите неща,
и вятър в покрива засвири, свирепо, лудо заигра,
защо не мога да заспя? Защо не мога да заспя...?

Надеждата! Нима все още вярвам, че нещо ново предстои,
че ново време, нова вяра, напред ще има и дори,
ще грее слънцето за всички и никого не ще боли,
ще се събуждаме щастливи и радостни и по-добри...

Нощта не си отива, тъмнина обгръщаме, а светлината,
къде отиде в дън земя и няма ад и рай, а просто тъмнина!
Защо не мога да заспя! Защо не мога да заспя...

Луната леко се прокрадна сред облъци и в тишината...
запя ли, заигра, немирна, мъничка Звезда и тя танцуваше,
летеше в мрака, във вятърът свиреп и някакси по детски,
усмихваше се нежно, намигна ми и продължи...!