- И сега аз знам: краят и началото никога не са били в тази риба. Но това изглежда така само докато гледам водата от средата на моста. Стоя там, там съм - без минало и бъдеще. Човек като мен, който няма спомени може да притежава единствено настояще, което е неговият самообособен кладенец на реалността.
Фунията на този кладенец синее и трепти едва забележима някъде дълбоко под повърхноста на морето. Бавното течение на прилива, което от тази позиция изглежда като поредица филмови кадри от свързани настоящи моменти го прави тих и безразличен. Един кладенец със стени от бистра и хладно неутрална вода в която се вливат струи летен вятър. Аз обаче знам (или се досещам), че на дъното му няма пясък - има тухли. Всъщност този път е измама. Загадката му е илюзия. Разгадката също. Всичко което човек би изпитал ако реши да се гмурне в него е блаженство. Но нищо няма да му се разкрие. "Аз мога да странствам по този път "Forever" не е моят начин.
- Даа, вече съм сигурен какво трябва да направя. Някъде там имаше пътека над водите; разядените и от морска сол греди може би още са годни да издържат тежестта ми? Ако поема по нея между извисяващите се от плитчината борове и имам късмет както някога, може би ще открия онази стълба? Стъпалата и обгръщат спираловидно най-високото дърво и тихо и протяжно проскърцват на вятъра катерейки височината. Слънцето трудно пробива листака. Денят е дъждовен, приглушено сив, а капките дори не смущават гладката морска повърхност, застинала като че ли от векове. Вляво, много високо над главата ми едва се различава пода на саморъчно скован от груби дъски асансьор - странна, поклащаща се сред клонака конструкция задвижвана чрез ленени въжета от водонапорен тръбопровод. Май има някой? Ще се опитам да привлека вниманието му: "THIS SIDE! THIS SIDE!"...Ето, тя се задейства и с мелодично прещракване на турбината сянката и плавно се спуска над мен. Повдигам се на пръсти; вече почти мога да погледна през изрязаното в дъските на кабинката прозорче. "СИРОКО! И БУКО МО БУКО УЕ СИПО. ВЕНЕ, ТАПО МОРЕ ВЕНЕ БЕНО. НАУ КАТЕРИНЕ НЕ. УЙ СИФ, АПОЛО. Я КИЯЕ СЕФЕ ЯЕ. СИ СИ, ПАСО-ПАС АМИГО!" Спуска се. Мисля,че вече мога да го разпозная, мисля, че това е той? Той е...ЧЪК НОРИС!
by Kuzmo Karayan