Аз не робувам на стереотипите, но
ако бях роден в Сицилия,
щях да стана мафиот.
Не, нямаше да съм Дон Корлеоне,
а обикновен бандит,
малка черна пионка
с рязана пушка и остра ножка,
редови член на клана.
Щях да умра в едно горещо лято
на площада в градчето
на брега на морето,
точно в 4 следобед,
когато слънцето е нажежило до бяло
къщите и небето.
Преди това щях да вляза в киното,
уно кино парадизо,
за да изгледам за стотен път
Приятели мои.
Щях да си тръгна просълзен
и сам,
а после моите приятели
да ме нарисуват с черните си дула –
бяло платно с малки червени точки,
една истинска сицилианска импресия
за кама, револвер и смърт.
Камбаната щеше да бие четири пъти,
кюрето да се прекръсти,
а морето щеше да въздъхне:
още един глупак
замина на Север.