автор: rajsun

* * *

Когато светът си нахлупи лунната маска -
от любови, и скърби, и всякакви други остатъци
ще напиша куплет, ще напълня със думи поредната чаша,
с която да плакна душата си.

А когато денят от Изтока лумне
и слънцето тръгне да мери небесния свод,
ще напиша куплет, ще вържа поредна метличка от думи,
с която замитам следите от своя живот.

А когато светло и тъмно се слеят, живо и мъртво,
и унесът свърши, унесът с името АЗ,
ще напиша куплет и ще легна във него край пътя.
А ти ще си мислиш това е някакъв храст.