автор: Shepott

........- Силвия! Къде е Силвия? - Гласът му бе немощен и звучеше така сякаш някой мачка стар хартиен лист и въпреки това очите му гледаха изпълнени с завърналия се в тялото и душата му живот.

........- Силвия! Къде е Силвия? - Гласът му бе немощен и звучеше така сякаш някой мачка стар хартиен лист и въпреки това очите му гледаха изпълнени с завърналия се в тялото и душата му живот.
- Тук съм татко!- Радостни сълзи се стичаха по лицето на вампирката, а гласът и излъчваше безграничната и любов.
- Добре! Ела сега дъще и ми дай „Целувката"!
- Но татко не може така. Законът повелява първородното дете да извърши ритуала. - Терек се намеси както винаги импулсивно и почти изблъска сестра си. През очите на вампира в ковчега премина опасна светлина.
- Терек още не съм отворил очи и ето, че вече ми създаваш главоболия. Как не разбра за толкова години. Аз съм закона в този клан и повелявам Силвия да ми даде „ Целувката"! - По-младият вампир отстъпи видимо недоволен от отношението на баща си. Младата вампирка пристъпи напред извади ритуалният си кинжал сряза китката си дълбоко и я поднесе към устните на вампира в ковчега подарявайки му „Целувката на живота". Топлата течност потече в гърлото му и го изпълни със сила и със спомени. Спомените на Силвия дъщерята на Валенс обявена от него за предводител на съвета, за първа сред равни и после предадена от по-големите си брат и сестра, и въпреки всичко понесла гаврите в името на любовта към баща си. Когато отдели устните си от китката й промените вече бяха започнали. Тялото му се покриваше с бледо розова кожа, а под нея набъбваха огромни мускули, очите му придобиха цвят черен като бездната на забравата и се обримчиха с леки кървави нишки, зъбите му се удължиха в разрез с визията му те бяха бели и перфектно заострени. Направи крачка и излезе от ковчега, а Силвия му подаде тъмно лилава роба и изящен бастун изписан с древни символи. След като се облече старият вампир се подпря на бастуна сякаш бе уморен и за миг наистина заприлича на грохнал старец. Огледа залата и погледът му се спря върху всеки един от присъстващите. Първо върху изплашеният Терек, после се прехвърли върху изящната Силвия и се задържа по-дълго, а накрая спря очите си върху Видомина, която дишаше тежко бе изгубила много сила при събуждането, за да му предаде максимално много точни спомени. Обгърна всички в погледа си още веднъж и заговори със същия сух, но вече не толкова немощен глас:
- Четирима извършиха пробуждането, а тук виждам само трима. Къде е Катрина?
- Трябва да е избягала след като отвори очи татко. Какво друго може да се очаква от един долен мелез.
- Не говори така за нея Терек!- изпъшка Мина- Тя ти е дъщери по дяволите!
- Тя е грешка Видомина и ако не се беше намесила ти щях да съм коригирал тази грешка преди години!
- Братко...
- Замълчете всички!- Гласът на Валенс макар и немощен ги накара да млъкнат и да го погледнат. Без да казва нищо той се приближи до сестра си и простря ръката си над нея след това тя задиша по-леко, а погледът на господаря се спря върху Терек.- С теб и сестра ти ще се разправям по-късно, а до тогава ако ти е мил живота ще пазиш пробуждането ми в тайна. Това важи за всички ви няма да разкривате на никой, че съм се завърнал докато не възстановя силите си напълно ако това което ми показа Мина е вярно ще накарам Лиана да си плати.
- Крайно време беше някой да я постави на мястото й братко.
- Търпение Мина ще стане. Тя и Терек имат да плащат и за други неща, но сега искам да си почина. Все още съм слаб силите и спомените ми са хаотични трябва ми време. Силви скъпа заведи ме до покоите ми.
- Да татко. Веднага.- Младата вампирка застана от дясната страна на Валенс и протегна леко ръката си. Той сложи качулката на робата си така, че да скрие изцяло лицето му, хвана ръката й и двамата леко поеха към врата. Преди да излязат старият вампир се обърна и каза на сестра си:
- Мина погрижи се Катрина да се яви пред мен когато седна отново на трона си.
- Както заповядаш братко.- След тези думи Валенс и Силвия напуснаха Залата на Вечният сън и се отправиха към покоите му в западното крило. По пътя не срещнаха почти никой само няколко стражи, които се поклониха на Силвия и отминаха без да им обръщат внимание. Никой дори не забеляза, че са се насочили към западното крило, което представляваше покоите на господаря. Масивната двукрила врата водещата на вътре в крилото бе от ковано злато, а върху нея бяха гравирани различни моменти от царуването на Валенс. Старият вампир направи лек жест с ръка и двете крила на вратата се плъзнаха безшумно отваряйки му път. От коридора лъхна миризма на застояло, но въпреки всичко бе чисто нямаше дори една прашинка.
- Виждам, че си се грижила добре за покоите ми дъще.
- Това беше най-малкото, което можех да направя.- промълви с трепет тя и добави. - Обичам те татко, липсваше ми. Липсваше на народа ни.
- Да дете мое и вие ми липсвахте. В сънят твоят лик ми даваше спокойствие, но нека не се натъжаваме. Дойде време отново да поема властта и да наваксаме пропуснатото. Сега ме отведи в стаята ми искам да си почина.- Двамата продължиха мълчаливо наслаждавайки се на близостта си. Стаята му бе подготвена, прозорците в дневната бяха широко отворени, а на масата имаше кана с прясна кръв. Валенс огледа внимателно помещението и след като се увери, че всичко си е както го бе оставил преди повече от хиляда години се обърна към дъщеря си.
- Хубаво е, че поне това място не са осквернили брат ти и сестра ти. Виждам също, че си се грижила добре са всичко тук. А сега ме остави да почина дете и се погрижи да получавам кръв на всеки два часа.
- Както кажеш татко.- Младата вампирка се поклони и тръгна към врата, но преди да излезе се обърна и прошепна.- Радвам се, че си отново тук. Без теб се чувствах изгубена.- След това излезе оставяйки старият вампир сам с мислите му.
****
Бяха изминали три дни от пробуждането и силите на Валенс се бяха възстановили напълно, а заедно с тях и спомените които бе приел при пробуждането се бяха подредили в строг хронологичен ред. Сега древният вампир стоеше на терасата и пушеше цигара, навик който бе придобил преди повече от хиляда години, и който му доставяше огромно удоволствие. Цигареният дим се извиваше на тънка струйка пред лицето му и се обагряше в червено от проблясъците в очите му. Стоеше и размишляваше, чудеше се какво да прави двете си бунтовни деца. Изведнъж бляскат в очите му се промени бе взел решение. Потърси мислите на сестра си и когато ги откри изрече безгласно:
„ Мина! Ела при мен сестричке! Време е за разплата!"
„ Както повелиш братко. Идвам." - бе нейният отговор и след десет минути на врата се почука.
- Влез.-Каза простичко и врата се отвори. Видомина пристъпи в стаята и с поклони.
- Каква е волята ти господарю.
- Седни Мина искам да поговорим двамата с теб.- Вампирката се насочи към мраморната маса край която бе седнал брат й и когато я достигне един от мраморните столове се извърна към нея така, че да седне точно срещу Валенс. Той я гледа известно време и продължи, а в гласът му се долавяше укор.- Защо напусна Мина? Защо остави клана в ръцете им?
- Трябваше да замина братко. Трябваше да се погрижа за толкова много неща трябваше да я опазя.
- Не ми се слушат оправдания сестро!- Гласът му стана рязък и твърд.- Дългът ти беше тук с клана. Трябваше да защитиш родната си кръв!
- За бога Валенс тя също е от твоята кръв!- Мина също надигна глас.- Или трябваше да я оставя на малоумият ти син. Знаеш ли какво щеше да направи Терек с нея.
- Знам.- Тежка въздишка се отрони от устните на древният вампир.- Толкова много грешки са допуснати в мое отсъствие, че не знам от къде да започна да поправям.
- Добро начало ще е да сложиш децата си на местата им.
- Да така е, но все пак нищо от това нямаше да се случи ако не беше изоставила дългът си и се беше върнала след като малката порасна.- Видомина сведе поглед знаеше, че има вина за случилото се и това пролича в гласът й когато заговори отново.
- Така е братко и ми се иска да можех да върна времето и да поправя нещата, но уви това не е в моята власт.
- Вярно, но нека не се караме имам нужда от теб, от всички вас, които останахте верни на завета ми. Кажи ми сега за внучка ми. Убеди ли я да се яви пред мен?
- Не се тревожи ще дойде. Малко я е страх как ще я приемеш, но ще се появи имаш думата ми.
- Това е добре искам да поговоря с нея.
- За какво?
- Това е между мен и нея Мина. Разговорът ще е личен. А сега ела с мен да събудя мистиците си и да се оправим с Лиана.
- Както кажеш братко.- Двамата станаха Валенс придърпа плътно качулката на робата си и тръгнаха към Залата на вечният сън. Коридорите бяха изпълнени с необичайно голямо количество вампири. Почти на всеки две крачки срещаха някой войник или слуга, който се покланяше набързо на Видомина и отминаваше. Някои заглеждаха с подозрение спътника и, но очевидно всички бяха прекалено заети за да се вгледат по-задълбочено.
- Нещо се случва мисля, че трябва да побързаме.
- Съгласен съм нещо се готви мога да го помириша във въздуха. Хайде да вървим.- Ускориха крачка и след няколко минути се озоваха пред вратите на Залата на вечният сън. Вратите се отвориха пред Валенс и той пристъпи във величествената зала. Факлите по стените се самозапалиха и пламъците загоряха с необичайна сила. На тази светлина се виждаше, че в помещението освен величественият саркофаг имаше още два по-малки. Техните капаци бяха от кристал и изрисувани със същите странни знаци като по-големия. Древният вампир се приближи и простря ръцете си над тях. Руните започнаха да се преподреждат и след миг капаците се отместиха разкривайки телата на два вампира изглеждащи също толкова зле колкото и господарят в началото.
- Това е абсурд! Ще са им необходими поне пет дни за да се възстановят, а усещам, че нямаме толкова много време.- Мина звучеше притеснено, а когато брат й се усмихна дяволито направо се отчая.
- Сестрички колко пъти съм ти казвал. Няма не възможни неща за мен.- Докато говореше извади ритуален кинжал и преряза китката си след което подари „ Целувката" на двамата спящи. Те отвориха очи и на мига паднаха на колене. Валенс се усмихна и изрече една единствена дума „ Еммном" след което двамата започнаха бързо да се възстановяват. След няколко минути двамата бяха напълно възстановени, а поредното махване от страна на Валенс ги облече в елегантни черни роби носещи знаците на велики мистици.
- Сега нека отидем да върнем реда в клана.
***
По същото време в тронната зала се бе събрало цялото благородническо съсловие по заповед на Лиана. Тя отново бе заела огромният черен трон в средата на подиума и се бе увенчала с короната на господаря. До нея на трона на Видомина се бе настанил така нареченият и мистик, а останалите тронове бяха заети от Терек и най-близките и придворни. В този момент вратите се отвориха за да пропуснат последните благородници сред тях беше и Силвия. Като видя разкрилата се гледка младата вампирка онемя и въпреки, че знаеше, че това няма да продължи дълго не издържа.
- Какво значи това Лиана?
- На теб на какво ти прилича сестро. Събрала съм поданиците си за обявя две неща. Първото е разпускането на старият съвет и сформирането на нов по-способен. Второто е вестта, че утре вечер ще държа главата на Ангела на смъртта в ръцете си. Отрядите ще тръгнат в полунощ.
- Това е безумно изпращаш воините на смърт. И как въобще си позволяваш да разпускаш съвета. Това право има само татко. Той е повелител на този клан!
- ПОВЕЛИТЕЛ НА ТОЗИ КЛАН СЪМ ЕДИНСТВЕНО И САМО АЗ! ДА АЗ СЪМ ГОСПОДАРКАТА- гласът на Лиана граничеше с истеричен писък.- КОЙ ЩЕ ПОСМЕЕ ДА ОСПОРИ ПРАВОТО МИ ДА ВЛАСТВАМ.- Всички мълчаха доволна усмивка се плъзна по устните на Лиана и точно преди да премине в смях вратите на тронната зала се отвориха. През тях преминаха три закачулени фигури следвани от Видомина. Тримата бяха внушителна гледка. Доста по-едри от всички присъстващи, а този в средата изпъкваше дори сред компаньоните си и мощта лъхаща от него бе несравнима с тази на другите двама. Тримата спрях в средата на помещението точно там от където започваха стъпалата към подиума с троновете и този от дясно на чиято роба бе избродирано със златни букви името Ириел Сароша Мистик на Кръвта извиси глас:
- Всички на колене пред господаря Валенс.- Настана мълчание никой не можеше да повярвана на думите. Мистикът изчака малко и повтори призива и след малко потрети. Отново никой не реагира тогава Видомина се намеси.
- Нима не чухте Мистика Сороша. На колене пред Демона на Страшната смърт.
- Демонът на Страшната смърт спи непробудно три нива под тази зала.- Намеси се един от седящите на троновете благородници.
- И този шут не е никакъв мистик това е измама.-Този път проговори един от така наречените мистици на Лиана. Видомина и Силвия понечиха да отговорят в един глас, но едрият непознат в средата вдигна ръка и те млъкнаха, а после цялата зала истина сякаш не бе останала топлина в света. Тогава вампирът в средата свали качулката и всички мигновено се влякоха в краката му. Не бяха коленичили само Силвия, Видомина, мистиците и седящите в троновете. Валенс огледа залата и заговори, а гласът му макар и тих се набиваше сякаш в самите души на присъстващите.
- В какво се превърнахте? В какво превърнахте родът ми? В шепа псета лочещи кръв от трупове ето в какво! А непобедимата армия на Готите се е превърнала в жалко посмешище за забавление на човеците! Но край вече! От днес нещата ще се променят. Ти!- Погледът му прикова един от войниците.
- Каква е волята ти повелителю?
- Върви и спри отрядите нямам нужда от още мъртви войници.- Войникът стана и почти тичешком излезе от залата, а Валенс вече бе насочил вниманието си към групата на подиума. Гъст пръстен от сребристо сива светлина се завихри около тях и след секунди всички се превърнаха в прах. Останаха само Лиана и Терек, двамата се гледаха един друг с обезумели погледи.
- Лиана...- температурата падна още, а короната се издигна от главата й и плавно се спусна към Валенс. Той я пое сложи я на главата си и камъка заблестя. Направи крачка и след миг беше пред трона си.- ...стани от мястото ми. И ти също Терек.- Двамата станаха и Валенс зае мястото си.
- Видомина! Силвия!
- Да господарю.
- Елата и заемете местата си от двете ми страни- двете жени тръгнаха към местата си, а господарят се обърна към двете си деца.- А вие.... на колене! Теб Терек лишавам от военните ти звания. Вече нямаш и стол в съвета на клана на твоето място ще седне друг. Колкото до теб Лиана твоето предателство е много по-страшно ти предаде завета ми и престъпи волята ми.
- Но татко ти не разбираш. Те са те излъгали.
- Замълчи момиче! Никой не ме е лъгал кръвта ви ми разкри всичко. Знам какво си сторила със сестра си. Затова те лишавам от титли и владения лишавам те и от силите на кръвта, която ти опозори.- Кожата на Лиана избледня и магическата искра в нея угасна. Тя пропълзя в краката на баща си и проплака.
- Татко прости ми моля те прости ми.
- Прошката се заслужава не се проси дъще мислех, че поне това си запомнила от моите учения. Сега се махни от очите ми. Мина повикай я за да заеме полагащото и се място.
- Както повелиш господарю.- Мина стана и напусна залата, а след нея се затътри Лиана.
- Артьом.
- Да повелителю?
- Върви и ми намери този Ангел на Смъртта. Погрижи се да намери пътя към владенията ми аз ще се оправя с нея когато пристигне. И Артьом не издавай намеренията ми при никакви обстоятелства.
- Както заповядаш повелителю. - Мистика се поклони и напусна залата, а Валенс се отпусна удобно на трона си и зачака потънал в мислите си...